Здравейте. Бих искала да споделя проблема си, защото просто няма на кого Ще започна от хубавата част- имам си приятел от повече от година и освен на мн любов, връзката ни с екрепи на прекрасно приятелство. Той е на 19, а аз нз 18. До миналата година бяхме в едно даскало и прекарвахме всяка свободна минута заедно. Но тази година всичко се преобърна. Като за начало баща му замина за Америка, където е цялото му семейство. Оставиха приятеля ми сам със сестра му (но тяе доста по-голяма, има си отделен живот). След като първите няколко седмици се порадва на свободата си, започнаха проблемите. Парите от някакъв наем, недостигат и за това му се налойи да работи. Първата работа беще в заведение, 20 часови смени и се случваше черсто и събота и неделя. Времето за виждане стана мунимално....След това и университета, където има много за учене и приятелят ми едвам си взе изпитите след безсънни8 нощи....След няколко месеца си смени работата, но тя пак е натоварена и в един момент се оказва че края на всеки месец няма и лев в джоба ( и това не е защото е прекалил с личните разхопди). Но най-лощото от всичко е че той самият се промени. Станал е много по-сериозен, нервен. Звъни ми по-рядко, забравя че трябва да се виждаме. В тях прилича на кочина (колкото и да опитвам да пооправям нещо). Преди ходих в тях с удоволствие, а сега не ми е приятно. И като сяло от толкова много проблеми сякащ се е отдалечил от мен. Знам че ме обича, но наистина го чувствам отдалечен. Баща му се връща след 2 месеца и не знам как ще издържа това време. Дори фурната му не работи и не може да си сготви нормално ядене. И телефона му спряха.....И на мен ми е страшно гадно за него като го виждам в какво положение е единственото с материална помощ мога да му помогна.....Но от толкова проблеми сякащ няма време за романтични срещи и весело настроение. кажете ми какво да правя, за да не се чувствам така и за да променя нещо. Ето днес например се оправих наглаи и го чаках да дойде. След половин час му звънна в тях и той каза че бил минал през даскало, но понеже ме нямало се проибрал, защото бил гладен. Вчера му казах че свършвам по- рано (явно не е запомнил), но дори да е забравил аз живея близо до даскало....Усещам как вниманието му е съсреддоточена върху сметки, пари, разходи, лекции, работа.....и аз съм най-накрая. Знам че не трябва да съм в началото, но през тази една година той може би ме е разлигавил прекалено много в внимание, телефонни разговори и т.н че сега не мога да свикна. Задушавам се в тази ситуация и страдам заено с него и наистина незнам какво да правя