Момиче,прочетох цялата ти тема...чесно казано...незнам с какъв акъл искаш да го направиш това.Аз съм на 18 години и 4 месеца...имам приятел който е с 3 години по-голям от мен,живее на квартира. Заедно сме от почти 10 месеца. От около 3-4 месеца спя при него 1 вечер в седмицата. Нашите ме пускат. Но извинявай, как с ипредставяш вие да сте постоянно заедно.Че със сигурност вие щ есе изпокарвате,докато почнете да "мелите" брашно заедно.Много компромиси трябват!И невиждам как ще успяваш да съчетаваш всичко, ти трябва да готвиш поне 1 път на ден, едва ли той ще уде 1 манджа цяла седмица.Ще трябва да чистиш къща поне 1 път с демицата /даже е малко/, трябва да пускаш пералня /нали нямате проблеми с това.../ после тряя ги простираш.. след това ти трябва всеки ден въпреки напрежението си където и да било да си с усмивка на уста като го посрещаш.А относно сметки...само с една заплата... колкото и голяма да е... трудна работа се плащат храна за двама,ток,вода,телефон,лека рства,дрехи и таксата ти за университета.А относно това че го смяташ за Човека с главно "Ч" по-хубаво от това чувство няма,но незабравяй че той има 1000000 пъти по-голям опит от теб, и толкова добре знае как да те омае,че свят да ти се завие...и когато се осъзнаеш какво става....вече ще бъде късно. Защото него не го бърка той ще има жена която да опъва,да му готви и да го топли. А за един сам човек,това е напълно достатъчно.
Това просто ти го казах за да поосъзнаеш какво става.Но е вярно че докато не си очукаш главицата няя го проумееш. А за съвет как да избягаш от вас мисля че кремчето ти даде най-добрият съвет! Като заведеш приятеля си при баща си тъкмо ще го изпробваш "колко пари чини" все пак това е един вид проба,ако издържи и те защити и не се огъне,значи наистина го еб* за тебе.Ако не....радвай се че не си заживяла с него. А това да се изнесеш без те да разберат...ако са много консервативни,забрави после д асе върнеш при тях.Те щ ети кажат "щом се изнесе и мислеше че можеш сама да се оправяш...и сега ще успееш,повярвай и успех!" Така че.... не си мисли че като са ти родители....всичко ще ти позволят "иди си-ела си" пък и ти сама казваш че като станеш на 18 и ще си самостоятелна,ако знаеш аз как ревах като станах на 18...нямам думи. Да ревах защото неисках, и неможех да приема че вече решавам сама за себе си, и понасям последствията си. Аз сега като съм на 18 и кво.... пак наще ми казват "От Неделя до Петък да си си вкъщи до 11:30 Събота когато се прибереш стига да знаем къде си и с кого." така че,не си мисли че ще се промени всичко от дата на РД-то ти. така че,като възрастна и голям човек,помисли хубаво,ако трябва си напиши на 1 лист всички плюсове и минуси на живеенето с приятеля ти. Но мисля че тебе ще те оправи само едно: ако заминеш при приятеля ти да се окажи някой... който да те прави н адива и щастлива и тогава да видим...какво ще правиш....не...не ти го желая това...но просто...недей... Рано ви е да сте заедно...моята леля заживяха с приятеля си още от първата им среща заедно и преди ден-два направиха 2 месеца....еми имат проблеми..не е лесно... опознай го... 5-6-7 месеца тогава... тогава можеш да пожевееш например 1 уикенд и после повече..тъкмо да свикнат вашите.
Хайде че направо се улях...
Успех....