Край на всичко.. :)

[myNameIsImmortal]

еми тогава бая бая е мислила.. и ако не бях репил да и задам вече въпроса и бях останал да чакам, щеше да стане по-зле.
Каквото било - било.
Ще с останем приятели и това е.

Добре постави се на нейно място.
Има някой който се грижи за теб, романтичен е, добър, мил, прави всичко за теб, всеки мечтае за такъв човек до себе си - дори и ти! НО не си влюбен в този човек. От една страна се радваш на цялото внимание, радваш се че има някой който да се държи с теб точно така както искаш но от друга не изпитваш нищо повече към него от приятелски чувства.
Нормално е да изпадне в дилема и да мисли и премисля нещата 100 пъти докато реши какво да прави.
Но според мен е постъпила правилно.
Помисли си колко зле щеше да се получи ако бяхте тръгнали. Ти щеше да си супер щатлив, тя щеше да се чувства виновна защото хем няма чувства хем един вид теизползва заради всички мили неща които правиш. В един момент тя нямаше да издъжи и щеше да те скъса. Тогава щеше да почнеш да търсиш вината в себе си или да я намразиш и щеше и на двамата да ви е гадно.
Сега поне ще си останете в хубави отношения и може би един ден тя наистина ще се влюби в теб.
Да не забравяме че не може да контролираме какво чувстваме и чувствата ни не винаги зависят от това как нкой се държи с нас и какво прави за нас.
Аз имах един приятел който всичко правеше за мене, то не бха стихове да ми посвещава, пък да събира пари да ми дойде на гости, пък да ми се обажда като беше на екскурзия в друга държава, мили смс-и... абе супер много неща! Е да ама аз като не изпитвам чувства към него (дори приятелски) какво да го направя?! Да седя и да се възпозвам от всичкото му внимание и да го лъжа?
От друга страна и аз съм била отхвърляна макар и само веднъж и знам че е гадно. Ама всичко се преживява и отминава. Всяко зло за добро в крайна сметка

Аз не съм казъл, че ще я виня, че ще я намразя ако тръгнем и ме скъса и прочие. Не съм такъв човек. Значи е какво е толкова за мислене, щом няма чувства - няма и точка. Не е правилно според мен да продължава да ми дава надежди където са без покритие, и в същото време не иска нищо повече от приятелство. Като няма чувства, не трябва да седи и да кача да започне да чувства нещо.. Не е права според мен. Не я виня, нито й се сърдя. Сега ще си останем само приятели и ще се опитам да залича чувствата си. Само се моля и се надявам никога да не изпита това, което аз изпитах и да не се влюби в мен, защото тогава тя ще заиграе моята роля, а аз нейната, защото и казах, че това което е казала - това ще бъде