
Първоначално написано от
Chrissie
SkendY_F,съгласна съм за доста неща с теб,няма и не искам да си кривя душата,като казвам обратното.Да,права си:всеки може да дава и да взима.Но за нещастие,повечето хора взимат много повече,отколкото дават или още по-лошо-направо не дават нищо.Ти попита нещо.Защо търсим този човек,за когото мечтаем именно в момчетата или средата около нас?Отговорът е повече от елементарен-а къде другаде да го търсим,ако не именно в тази среда?Къде,ако не сред хората,които познаваме?Но съм съгласна,че човек трябва да отвори очите си и за други възможности,които понякога се оказват доста по-добри.Да,нещата понякога се развиват така,както не искаме или не сме очаквали.И да,ако толкова упорито търсиш нещо,което силно желаеш,то не се появява.Но когато спреш дори за миг да го преследваш,то се появява от някой ъгъл и така силно те сграбчва,че не можеш да разбереш как е станало всичко.Спомена и още нещо,да не бъдем праволинейни.Да,донякъде съм съгласна и с това.Но само до някъде.Но защо?Защо да не бъдем такива,след като целият свят върви в друга посока?Защо да не бъдем праволинейни или различни по някакъв друг начин,след като всички минават по другото платно на шосето?Може би пък трябва да си малко по-различен от останалите,за да те забележат.И най-вероятно това е правилният начин.Защото когато си като останалите,няма да направиш кой знае какво впечатление на околните.Но когато си различен,когато се отличаваш,тогава ставаш интересен,всеки започва да се пита защо и се опитва да те опознае.Казвам,че трябва да не си като останалите,но трябва и да подчертая,че всеки човек е различен,просто много от хората следват едни и същи правила и се държат неестествено и следователно затова не могат да се отличат и да се нарекат различни.Не казвам,че по този начин търси някакво внимание-не,напротив.Опитвам се кажа,че трябва са си такъв,какъвто си."По-добре хората да не ме харесват такава,каквато съм,отколкото да ме харесват такава,каквато не съм."