Моят баща е перфектен, но имах подобен проблем с баба ми. Навремето живеех с нея. Тя е доста луда и само ме обвиняваше в неща, които не съм направила, само си фантазираше и ме разнасяше на цяла София....и то пълните глупости. Непрекъснато ми крещеше и ме удряше. Аз тренирам нинджуцу, но съм васпитана да не нападам. Просто да си стоя и да не правя нищо, освен ако не е наистина наложително. Един ден дойде при мен и почна да обижда баща ми. Аз и казах да не го повтаря повече и да не говори лоши глупости по негов адрес, че ще я пребия. Тя го повтори, ама баш дословно, за да се заяде и с 1 удър по главата като и бих, залитна 2 метра назад и си разби главата в дивана и от там кръв, рев от нейна страна, линейка....на мен не ми дремеше...бях я предопредила и според мен всяко нещо си има граници, а тя ги прекрачи.
Може да ми е баба, може да я обичам, но от цялото семейство от 19 души всички до един искаме тя да умре най-после. Смятаме, че 70 години са и достатъчно и никой от нас не заслужава непрестанени психически или физически тормоз усобенно децата. Хайде за мен не ми пука, но какво да правя с доведенит еми братя и сестри. Част от тях са по-малки от мен и не могат да се защитават сами. Не искам да отида някой ден в старата ми къща и да видя някой от тях целия в синки...
От както и бих този удър не е посягала на някой...надявам се нещата да си останат така.