Знаеш ли, на 13 години мислех по същия начин.И аз нямах гадже, нямах истински приятели, съучениците ми ме тъпчеха жестоко, доста ме ограничаваха. Разбирам те как се чувстваш. Животът ми се промени коренно накъде от началото на 9 клас.И не го промениха нито приятелите, нито гаджето, а това, че си преосмилих поведението, промених се доколкото може, не, всъщност не съм се променила, а започнах да се държа като такава, каквато съм наистина. Отличничка съм, но никога не съм очаквала похвала за оценките.4 години тренирах спорт като започнах приблизително на твоята възраст, малко по-малка бях.Спортът ми помогна много като средство срещу стреса, самосъжалението и тъгата, а и със сериозен труд постигнах доста вискори резултати-тогава вече идва истинското възхищение, похвалите, а и най-вече собственото удовлетворение.Насочи усилията си към нещо такова, ако не харесваш спорт, то театър, рисуване, музика, литература или каквото още се сетиш.Ще се почувстваш по-добре. Успех.