.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6
  1. #1

    Посъветвайте ме нещо или просто дайте мнение...

    Здравейте.
    Разделът за приятели не е този, но там пишат само за училището и реших да пусна темата тук..

    Та не знам на мене ли ми има нещо, от възрастта ли е, какво е не знам...
    Почти на 17 години съм да осведомя, защото предполагам ще питате.
    Та не знам как точно да обясня проблема си. От една страна хем искам да съм като всички останали, от друга страна се дърпам. Не, че съм аутсайд, странна или нещо подобно, но все някакви мисли ме измъчват.
    Примерно аз сега много много не излизам от нас - изпокарах се с повечето ми приятели и сега имам само тези от училище (5-6-7 да са най-много). И нали все си мисля как те излизат всяка вечер , петък ходят на клуб, ала бала, мен все не ме викат да отида с тях. И все се надявам някой път да ме извикат, и като се случи все си намирам причина да не отида. Примерно сега нали междусрочна имаме 4 дни ваканция и аз вчера все си мислех "ейй, какво ще правя сега цяла ваканция, тряя си стоя в нас" и днес една приятелка ми се обади да излезем и аз "хъката-мъката" с 300 зора се съгласих. И то не само за излизане, за всичко така. Много го искам и накрая като стане или ми е гадно или се дърпам. Примерно в даскало нали те излизат междучасията я до лафката, я да пушат и ме викат нали и аз "Ем, не ми се идва" или "Мързи ме" а пък през часа тайничко се надявам да не ме забравят. И накрая като ме питат и отказвам да отида с тях.
    И така малко по малко взеха да странят от мен, да не ме взимат насериозно. Или, че съм непостоянна или нещо друго. Те нали все по кафета, дрешки, обувчици, а пък аз от такива неща не се интересувам много много.

    Сега съм разделена на 2. Едната страна са 3 приятелки, много близки, а другата страна е една приятелка с която съм от 8 клас заедно с нея. Едното момиче от 3те е скарана с тази моя приятелка от 8 клас. И разбирате ли, аз съм м/у тях и не знам какво да правя. Към коя да отида. Не мога да си стоя посредата. Примерно едната говори зад гърба на другата, другата говори зад гърба на първата и аз "ам, да, нали, тя много гадна, не знам си какво". Супер съм слабохарактерна и направо ми идва до гуша. Постоянно се обвинявам за разни неща дето въобще не трябва да се обвинявам....

  2. #2
    Аватара на SoFarSoG00d
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Wonderland
    Мнения
    2 090
    Проблемът не е в теб,ами в другите.Аз на твоята възраст бях така,сега съм голяма и все още съм така.Нямам приятелки,не защото не искам,ами защото ми завиждат за много неща.Много пъти съм се парила от приятели и сега предпочитам да бъда сама.От време на време излизам с някой познат,но се случва рядко,но да ти кажа,аз съм свикнала и не ме бърка.Понякога се самосъжалявам и си мисля защо нямам приятели,почвам да търся приината в себе си,но това моето просто е било самозащита за да не бъда наранена,както и стана с уж най-добрата ми приятелка,с която след като завършихме нямаме никакви контакти,тя просто се промени и ме забрави.....Абе какво да ти кажа,такъв е света,вече няма ценности и никой не цени приятелството.Повечето момичета са 'приятелки',за да си завиждат,за да се хвалят с придобивки и момчета и да избиват комплексите си.Няма приятелство между жени,това го запомни от мене.

  3. #3
    Ами не знам...
    от психологическа гледна точка тва не е много на добре, но хора всякакви.
    И аз така понякога почвам да си мисля, че съм жалка, почвам да се самосъжалявам, че докато другите си праят кефа, аз нарочно се "жертвам", а на тях хич не им пука, но продължавам да го правя...


  4. #4
    Аватара на SoFarSoG00d
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Wonderland
    Мнения
    2 090
    Цитирай Първоначално написано от MoMoXiXi
    Ами не знам...
    от психологическа гледна точка тва не е много на добре, но хора всякакви.
    И аз така понякога почвам да си мисля, че съм жалка, почвам да се самосъжалявам, че докато другите си праят кефа, аз нарочно се "жертвам", а на тях хич не им пука, но продължавам да го правя...

    Ами аз съм си добре,не ми трябват приятели за да се забавлявам,имам си гадже-той ми е най-добрият приятел -излизам с негом,забавляваме се,родителите същото са моите най-добри приятели-излизам с майка ми всяка вечер.Имам си и куче-разхождам го всеки ден и се разнообразявам,спортувам,г ледам филми,а като се замисля,тия въпросни приятели хич не ми липсват.

  5. #5

    Регистриран на
    May 2008
    Град
    София
    Мнения
    1 117
    След като знаеш к'ъв аджеба ти е проблема, 'що не правиш нищо по въпроса !?

    Тъпчели те били..какви са тия глупости? Не ви ли е ясно, че така правят със "слабите".. аз откакто почнах да се държа отвратително с всички - всички започнаха да ме уважават! Никой не смее да каже нищо лошо.. такъв е живота просто.

    Като знаете къде имате проблем го оправете.
    Don't tell me what I can or can't do !

  6. #6
    Еми то човек 1- 2 пъти те вика и ти все като отказваш е нормално да спре. Не може постоянно да ти се молят. Просто прави компромиси, но си дръв на думата.


    Samo napred, lutko lepa
    cekaju te putovanja
    ja sam tvoja avantura
    a ti moja tiha patnja...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си