Отговор в тема
Защо е вкарана в някакъв стереотип връзката майка-дете съобразно това на каква възраст го е родила майка му?
И къде точно пише че задължително колкото по-рано родиш , толкова повече ще бъдете близки с детето си и то ще те приема както като майка така и като приятелка(респективно и за бащата същото)?
От всички аргументи защо е по-добре да станеш родител на по ранен етап в живота си , този ми е най-глупавият.
Моите родители като са били млади като са ме родили , майка ми на 19 години , и какво сега се очаква едва ли не с нея да сме първи приятелки? Или айде поне да я имам по-близко до себе си отколкото ако беше по възрастна? Ами НЕ ! Или пък ако беше ме родила на 40 и тогава щях да я обичам и да споделям с нея по-малко? Айде бе.
И ако някой измерва любовта и привързаността към родителите си съобразно това колко са възрастни жалко за него
И не споря с никого просто ми направи впечатление , и малко ме подразни това твърдение извоювало си някаква едва ли не задължителна истинност.
четеш през пръсти.Първоначално написано от Sham
така е, занимавам се само, ще препрочета нататък;
Я пък сега! Какви са предпоставките в природата ми?Шам, направо ме изуми с тези разкрития относно моята същност... чак сама се замислих над думите ти.
което ми напомня на хороскопа за нашата зодия, която четох тая сутрин, ако си заинтересована мога да ти го дам, ама не отговаря... пф
Пък относно коментарите на Васко ще вметна само, че той е този, който чете през пръсти.
Никъде не съм казвала, че ще стана напълно бездушна, коравосърдечна, неемоционална и т.н, докато 'дойде Той'. Казах само, че ми се иска да се огранича в емоциите и чувствата си, защото иначе се блъскам от едната в другата крайност. Не ми преиначавай думите, така че да рикушират в мен като обвинение, защото виновна най-малко се чувствам за това, което мисля.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
^Така може и да се предпазиш от болката, но ще се предпазиш и от истински хубавото. И аз съм мислила като теб. Но аз и да искам не мога-горя във всичко, което правя и трябва да е на 100% и истинско.
За момента всичко далечно от чувства и емоции много ме устройва.
Да, ако стане 'навик' вбъдеще много ще ми попречи, камо ли изобщо да стигна истински до въпроса "След колко време - съвместно жителство с мъж, деца и тн" ще бъде абсурдно, но пък предполагам, че за това времето само би се погрижило и дори фалшиво би ме излекувало, така че докато се осъзная, че всъщност не е... вече да е късно и пак да съм си сложила главата в торбата.
Факт е, че за моята природа е трудно да не изразявам чувствата си, но като гледам приятелки и познати как са се справили някак си, са продължили и в последствие им се е завърнало усещането, значи и при мен трябва да стане в известен смисъл, нали? Пф...
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
абе и тя е като теб, натюрел както се описваш.. поне така съм чувал.. ама сега какви ги говори и тя не знае..
п.с. взимам и думата
Ти 'приятелки и познати' не гледай. Недей лишава себе си и човекът до теб от цвят и свежест в отношенията, само защото ти е трудно в даден период, а точно в него приятелите наливат още сол в раната, насаждайки ти мислене от сорта 'приятелките ми феминистки всеки ден ме убеждават, че тва мъжете са бита карта'.Факт е, че за моята природа е трудно да не изразявам чувствата си, но като гледам приятелки и познати как са се справили някак си, са продължили и в последствие им се е завърнало усещането, значи и при мен трябва да стане в известен смисъл, нали? Пф...
Дам... Подкрепям!
Те финансовите обстоятелства винаги пречат. При мен ситуацията беше почти като при кремчето (само че вместо папагали имаше котка). И когато всчико се нареди - подарихме морското свинче, заживяхме заедно, майка ми се махна, щото мъжът й почина и отиде да живее при баба ми, разкарахме и котката, започнаха пари да "валят"заживяхме уж щастливо и хоп ... гаджето ми си хвана любовник и се изнесе...
И сега и гадже нямам, и котка, и свинче, зле съм с парите, само бабата ми остана
Мисълта ми беше, че когато уж всичко е наред, може да се разпадне светът ти и да почнеш от начало, затова не чакайте много, за да имаш време да започнеш пак, ако се наложи
Много от приятелките ми, братовчедки и близки се прецакаха с дълги връзки. Сега ме е страх.
Братовчедка ми живя с гаджето си от 8 клас, сега е на 26, а само преди 2 години се изнесе от тях. Писна и от лъжите му.
Искаше дете и семейство, но той винаги се измъкваше.
Сега си има чудесно гадже и макар да са заедно от година, правят опити за бебе.
Та мисълта ми беше, че усетим ли, странното държание и прекаленото измъкване на "мъжът"... явно трябва да обърнем посоката, колкото и страшно и болезнено да е...
Има хора, които никога не узряват за да поемат отговорността за отглеждането на дете.
Е рискът винаги го има. Повечето от мъжете наистина не са готови за деца ,аз също не бях, но нещата се променят, когато малката вресливка (или вресльо) се сгуши в теб... А пък ако ти се и усмихнееее... аз просто се стапям...
Не съм съгласна с теб. Нашите най-близки семейни приятели са заедно от вече 10 години, едва миналата година направиха сватба и си родиха бебе. Момичето все го буташе за брак, за дете, а той все се дърпаше, просто защото не беше готов за това. Но ето, че идва време, когато всичко си идва от самосебе си. Аз съм против това да "буташ" нещата. Трябва да оставиш това да си дойде само, тогава е най-хубаво. Аз дете на сила не ща. Ако мъжът ти отказва, това не винаги значи, че не те обича или че е несериозен. Мъжете просто се плашат от мисилта за сериозноста на отглеждането и възпитанието на едно дете. И в това няма нищо лошо. По-добре ли е да е несериозен и да прави дете на тая и оная, щото тя искала?! Това са сериозни неща, за които трябва време да улегнат и двамата.
Животът е скапан понякогаТе финансовите обстоятелства винаги пречат. При мен ситуацията беше почти като при кремчето (само че вместо папагали имаше котка). И когато всчико се нареди - подарихме морското свинче, заживяхме заедно, майка ми се махна, щото мъжът й почина и отиде да живее при баба ми, разкарахме и котката, започнаха пари да "валят"заживяхме уж щастливо и хоп ... гаджето ми си хвана любовник и се изнесе...
И сега и гадже нямам, и котка, и свинче, зле съм с парите, само бабата ми останаЖивееш щастливо, даваш всичко от себе си, имате планове за бъдещето, и изведнъж всичко се разпада
Съжалявам за теб и стискам палци нещата да си дойдат на мястото в най-скоро време.
Иначе финансово и ние не сме цвете
Кремче, много си крайна
То не опира чак толкова до това дали са един за друг, а дали имат еднакви цели в живота...
Той за сега има цел да завърши с възможно най-висок успех и да продължи да учи в магистърска степен. Моите са малко по-дългосрочни и пак свързани с образование. А иначе целите ни в личен план са еднакви - да заживеем заедно,а по-нататък да създадем семейство, дом и деца.
iiirish, много е трудно да го направя. Той просто е по-инертен. Иска ги нещата, но не знае как да станат и не се стреми към нищо за осъществяването на общите ни желания. Чак снощи разбрах, че сегашното ни положение го дразни и смята, че е време да го променим. Като не прави нищо в тази насока,аз все си мисля, че обстоятелствата го задоволяват. Много ми е трудно да разбера мислите, чувствата и намеренията му за сериозните и важните неща. Той просто не обича да говорим за това...А как да го реализираме, ако не знаем какво точно иска другия. Все аз трябва да поставям сериозните въпроси, все аз трябва да търся решения или поне да предлагам такива. Той не искал да изказва мнение, за да не се скараме, ако е различно от моето. Голяма работа. Карали сме се стотици пъти. Ще се караме още повече. Много ясно, че не може да имаме еднакво мнение за всички въпроси. Това нито означава, че връзката ни е гадна, нито че не се обичаме. Но аз всъщност съм доста твърда в позициите и и малко изземвам ролята на мъжа във връзката. Мразя да го караме по инерция и нищо да не правим.
Аз също не обичам да приемам нещата по инерция, но с течение на времето съм се убедила, че това е най-добрия метод. При теб може би нещата са различни, защото в крайна сметка хората не са еднакви, и връзките им също. Не че съм достатъчно компетентна по твоя въпрос, но ще изразя мнение, че според мен нещата при вас идват от това, че не говорите. Вие може би искате едно и също, може би си го мислите и всеки сам за себе си прави планове, но когато няма диалог по този въпрос, нещата изглеждат сякаш за на пауза. Това е което мисля от една страна. От друга обаче си права, че вече към 25-те човек започва да се оглежда, да се замисля и сякаш не че бърза, но иска нещата да му се наредят някак си. Може би и аз ще бъда така (ако с моя преди това не си родим бебок), но човек все пак трябва да я кара по-спокойно. И... диалога му е майката
Офф...а ние с моя сме абсолютно наобратно.
Аз си имам собствено мнение за нещата, той си има негово, обаче постоянно когато има проблем ме ръчка да обсъждаме, да правим компромиси и да разрешаваме проблеми...а пък аз се дърпам и се ядосвам, защото сякаш и двамата говорим за различни неща и никой не разбира другия, а имаме желание, което в последствие аз губя от толкова караници...
И така...нищо не решаваме, уж цяла вечер говорим, а на сутринта нищо не се променя и така до следващия път в който се ядосам и... всеки път едно и също!
Оценявам това, че ме ръчка да говорим и да обсъждаме връзката си, но се дразня от факта, че нищо не решаваме в повечето пъти.
Доста сме различни, аз искам всичко сега, той е по-спокоен и може цял живот да си чака мечтите...
Може би проблемът е в мен, но съм осъзнала, че не мога да се променя, не мога да чакам, сякаш вътрешно се плаша, че няма да успея да стигна целите на живота си и няма да имам времето да им се нарадвам
Е, когато се стигне до обсъждане, решаваме нещата. Аз предлагам нещо, той също, мислим и така...Трудното е просто да се проведе този разговор. Все още смятам, че сме на различни етапи просто. Аз завърших магистратура и животът ме притиска да работя, да се развивам. Той е последна година в бакалавърска степен и тези мои мисли и проблеми при него ще дойдат едва, когато приключи напълно образованието си. Поне това е моето мнение. Той иска да завърши и магистратура, преди да се оженим и най-вече преди да имаме деца. Това са още 2 години-време, което и мен ме устройва добре, но пък аз не се знае дали точно тогава ще искам. Изобщо имаме някакво разминаване чисто във времето. Той просто пропусна 2 години от образованието си. Да, работи и следва, но на 4-часов работен ден, сезонно, по обекти и не и работата, за която учи. Изобщо...Не знам кога точно ще си паснем и във времето. И не знам дали пак ще се разминем.
Сексита, и аз искам всичко сега и ръчкам непрекъснато. Но съм супер упорито животно и не се отказвам докато не вземем решение. Просто не мога да търпя и той много добре знае как отвътре ме ядат проблемите. Друг е въпросът, че решението все е-няма къде, нямаме пари нямаме работа, нямаме еди какво си. Искаме, но все нямаме нещо си. А на мен ми се ще да вярвам, че ако го искаме много силно, ще правим всичко възможно. Не мисля, че правим всичко по силите си, за да изпълним мечтите си. И двамата. И двамата не сме склонни да се лишим от нещата, с които сме свикнали (чисто материални), да правим компромиси и най-вече се страхуваме от отговорът на въпросът-ами ако не се получи? Не мога да отрека подобен страх. Не,че ми е добре да живеем все по този начин, но ме е страх и от неизвестното. Поне перспективите са ни да живеем в жилище на родителите ми и ако нещата не са получат, не аз ще трябва да си събирам парцалите
И все пак се плаша и си задавам хиляди ами ако...А и с присъщия си песимизъм, все за това мисля...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
