След раздялата....

[Mi6inka]

Здравейте.. няма да ви занимавам с поредната любовна несполука и да ви оттегчавам с моята история.Просто ще попитам,когато преживеете раздяла с човек,с който сте били доста време заедно и връзката е била дълбока как го преживявате?Затваряте се в себе си,не излизате доста дълго време или предпочитате да излизате да се разсейвате или да споделяте на приятели... Изобщо какво правите,за да се справите... ?

[Found_a_lover]

разсейвам се по някакъв начин, за да не мисля за това .. с приятели, по купони, диско и т.н. или му търся заместител...

[mahoni]

ами аз немога а кажа че моето е начин на справяне ама аз винаги изпадам в ужасна депресия поне една седмица ми е супер гадно затварям се в нас слушам ревливи песни и рева ли рева като си се нарева се чувствам много по добре ама най - добрия начин е да си сред приятели

[shokoto91]

с много шоколад и филми и гледам да си намирам работа и да не мисля за това

[Mi6inka]

ох добре и аз съм така по принцип.. сега след траздялата която преживях ... ревах един ден ,стоях затворена... но сега 3ти ден гледам да излизам с приятели да се разсейвам и да продължа...

[hahavteen]

Хах ами аз имам само един бивш. Бяхме заедно 2 години и половина и връзката ми с него беше всичко за мен. Бях градила живота си и бъдещето си около него....
Когато взех ешението да се разделим не ми беше никак леко. 2 месеца не излизах никъде от страх да не го засека някъде (ние двамата просто не можехме да сме само приятели или познати... твърде силно привличне ). Седях в нас, чатех с приятели от БГ, говорех с майка ми по телефона минум по 2 часа на ден и се надявах времето да мине по-бързо и да замина за Германия.
По принцип съм по-затворен човек така че не ми беше проблем че не излизах често.
Благодарение на подкрепата на близките ми и на собствения си инат ог преодолях и забравих. Точни съвети не мога да ти дам но най-добре прави неща които те карат да се чувстваш добре. Ако ти е добре да седиш сама и да не говориш с никого за него - ок. Ако смяташ че излизането с приятели и флиртуването с други момчета ще ти помогне - пак ок. Просто слушай себе си и не давай на някой да ти казва как би трябвало да реагираш в тази ситуация. Ти най-добре се познаваш и знаеш какво е добре за теб.
Успех

[euph0ria]

И справяш ли се ?Как мислиш?

[Adwokat]

Браво на тебе.. така и трябва... излизай с приятели на кафета, дискотеки и т.н. и така ще се сещаш за него по малко... но няма как напълно да го забравиш.. но с времето болката претръпва

[Bellatrix]

Аз се осъвършенствам. След раздяла се чувствам някак по-ниска от тревата и за да се почувствам по-добре овладявам нещо ново. Досега (след по-тежките раздели) се научих да рисувам (макар, че има какво още да се иска), писах книги (първо разкази, после минах на романи), научих се да мятам ножове (доста точно бих казала), занимавах се с фотография и в известна степен правя красиви графити.

[Mi6inka]

Ами тъй като раздялата наистина е съвсем прясна... все още ми е малко трудно.. имам предвид по принцип не съм затворен човек,общителна съм ( и то много и това го дразнеше).. и някак си бях свикнала когато изляза на кафе с приятелки примерно след това да следва скандал... и въпроси със съмнителен тон...Гледам да премахна това чувство на вина ,което той ми беше наложил,когато изляза някъде без него... Много благодаря на всички за отговорите.. аз съм позитивен човек,знам че нещата ще се оправят,но все пак се успокоявам когато някой ми дава такива мнения... най-лошото е че дори сега,дори разделени ... той продължава да се опитва да ми държи сметка.. което малко ми пречи да се оттърся от случката...

[fuckUall]

Отдавам се на приятелите си ; )./

[PeopleAlwaysLeave]

Честно казано все още не съм открила лек срещу преодоляването на дълга връзка. Аз се разделих с него преди около година и няколко месеца, но все още го обичам и не мога да го преживея. Всички дават съвети да се разсейваш, да не говориш с него или пък да си хванеш друг - е не искам да те плаша, но при мен не се получи нито с разсейване и намиране на хоби, тъй като аз съм заета общо взето по цял ден и има какво да правя, но мъпреки това не спирам да мисля за него...нито с негобщуване с него - известно време не си говорехме изобщо, но по ирония на съдбата през цялото това време, в което бях решила, че ще съм силна и ще го забравя аз го засичах навсякъде и в момента, в който го видех ме свиваше там отляво и все едно не съм правила опити да го забравя С друг също не стана - не се получават нещата дори когато опитам да бъда с друг...винаги идва момент, в който аз усещам някаква преграда между мен и новото момче и разбирам, че не искам да съм с него и че се насилвам... Може би проблема е някъде в мен...не знам, може би не съм била достатъчно силна... Според мен просто трябва да чакаш да спре да ти пука за него...само тогава ще успееш да го забравиш. Аз в момента се отказах да правя каквито и да е опити - стоя и чакам, накъдето ме отвее съдбата натам

[Mi6inka]

е разбира се.. няма как да забраним на сърцето си да чувства... въпроса ми е как да го направим по безболезнено....макар че ... безболезнена раздяла няма... .. ех живот..

[nefchi_bs]

Не съм преживявала раздяла още,но като стане ще го отнесе или гардероба или мишката...Познавам се и знам,че вместо да се затворя в себе си ще счупе всичко което ми е пред очите

[PeopleAlwaysLeave]

е разбира се.. няма как да забраним на сърцето си да чувства... въпроса ми е как да го направим по безболезнено....макар че ... безболезнена раздяла няма... .. ех живот..

Когато имаш много силни чувства към някого няма как да откриеш по-безболезнен начин за преодоляване на раздялата Ако ще и в миша дупка да се завреш - все същото ще е... Просто седиш и чакаш - времето лекува (или поне така казват).

[Boyd]

Намирам си различни занимания, излизам с "приятели", но не споделям.