Случвало ми се е, даже доста често. Абе кофти тръпка. Да ти кажа, вече спрях да се впрягам толкова. И без това нямам истински приятели, всички са някакви черногледи, вечно сърдити и обидени, отчаяни от живота. То прайш добро, ама не можеш вечно да си им на разположение. В един момент просто ти писва и единственото добро, което правиш е за роднините и себе си.