Според мен,държавния протекционизъм помага само в определени периоди в развитието на държавата,например при криза или преход.
Има примери за държави,от началото на века,които благодарение на държавен протекционизъм са се развили доста бързо икономически - Англия,Германия.Първите български правителства също са държали много време настрана чуждите капитали,намесата на други държави,защита и покровителство на българската индустрия,което бързо е съвзема българската икономика след руско-турската война.Примери с други държави,например Китай,от прекалено свободна политика и икономика става полу-колониален на Англия и Сащ.Инвестират се големи капитали в него,чуждестранни..англия и Сащ едва ли не го управляват,нищо че е независима държава.

Факт е,че по времето на ТКЗС-тата България е достигнала най-високата точка във външната си търговия.Никога преди това,или след това,България не е изнасяла повече продукция на чуждия пазар.Никога не е внасяла по-малко храни и стоки.

Но,друг факт е че между натуралното и пазарното стопанство,последното е по-добрата форма за съвременното общество.
За дасе развива добре държавната икономика е задължителна СВОБОДНАТА конкуренция,а не едноличен държавен контрол върху икономиката.Икономика,коят о е регулирана здраво от държавата,е погубна-поне за мен.

Затова между двете крайности-глобализация и протекционизъм,харесвам по-скоро междинното положение.Държавата да не се меси в частния сектор на икономиката,но да покровителства местната индустрия,например с по-високи мита на чуждите стоки,да се регулират цените,така че българските стоки да са с поне 10-15% по-евтини от чуждите и съответно да се предпочитат от масовия потребител.