Нещо бях много тъжна, не помня за какво. Бяхме в Борисовата градина, разхождахме се, а той ми говореше някакви мили неща... Прегърна ме и ме наведе назад, ама много ниско ме наведе. Задучих се какво става, ама той обаче понякога като му хрумне нещо, иди търси логика. Изправи ме и... ми подари току-що откъсната маргаритка.
Ето това нещо, което направи тогава, поне в моите очи не може да се сравнява и с букет от 100 рози...