Сега накъде?

[tuf85tuf85]

.....

[BoCupycake]

Аз не виждам с какво можем да ти помогнем,но се надявам да ти е олекнало след като си споделил.

[cherubic]

Надявам се да ти е олекнало след като го разказа пред повече хора. Напълно те разбирам, защото са ми се случвали подобни неща. Например днес ... с най-добрия ми прител се скарахме, той дори ме удари с тетрадка по главата..тогава психиката ми ен издържа, но нямах сила да му се разкрещя и се разплаках...разплаках се, не защото ме е ударил, а защото не вярвах, че е способен да се промени толкова бързо...напоследък беше станал много дръзък и дори от време на време нетърпим, но важното е, че накрая на деня ми се извини, простих му .. но вече не мога да му доверя толкова, колкото досега..
Ох, съжалявам, че те занимавам с моята история...просто попринцип съм много доверчива и ... извинявам се, че се разсеях от проблема ти.
Предполагам, че трябва да си дадете време един на друг, за да можете да усмислите грешките си и най-вече той, защото ти е споделил неприятната новина толкова спонтанно и несъобразително от негова страна ... Наистина ти пожелавам успех, с надеждата, че нещата ще се оправят

[krisence]

Мисля, че неговото решение може да е билоято от някакъв друг проблем, който не е свързан с теб. Остави го за малко и виж дали ще ти се обади или ще те потърси.

[Blab]

Споделих случката и ме посъветваха да оставя този човек и да помня, че вечни приятели няма, а само временни интереси. Ясно е, че вече не ми е приятел, но се чудя какво направих и в мен ли е грешката. Дано не съм ви отегчил с моята глупава история, просто исках да споделя за това пред повече хора!

Съветват те да убиеш живото в теб? Помисли добре преди да сториш нещо подобно!

Грешка няма, приказката да търсиш гредата в своето око не винаги е приложима, в случая - никак.
Едни взаимоотнощения, които са били чисти, истински, споделени... не приключват току-тъй(поне не би трябвало).

Не спирай! Вярвай! Обичай! Раздавай се!
Да, за в бъдеще ще внимаваш повече с хората, ще си преднамерено прикрит, потаен, пазещ се. Това е, Животът оставя белези, но не е нужно да ги прикриваме с грим, те винаги ще са си там, макар и само ние да знаем за съществуването им.