Замунда, после тук, друг никой..
И ето ме - нося се над града като птица без кости, спускам се стремително надолу и студеният въздух ме обгръща, и ме омаломощява, и ме притегля там, където лунната светлина посребрява водата..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат