Без име

[Dumb]

Пуши ми се... Събрах последните стотинки събрани от закуски и отивам да си купя цигари. Не просто цигари , а Виктори. Само дето не разбрам к'ва ми е победата... Нищо поне ще пуша.
Сядам на една детска площадка, слагам една цигара между напуканите си устни, отмествам косата си и щракам със запалката. Пламъкът обхваща тютюна и аз си дърпам усилено. Димът се завърта около мен- прави ми зид... Тихо е. Малко ме е страх. Не защото е тъмно и съм сама. Страх ме е, че пораствам. Страх ме е, че ще хвърлям фасовете един след друг и ще загрозя детската площадка.
Отричам всичко, което съм. Грешно ли е? Грешно ли е да живея в бъдеще и минало? В една реалност в която ме мислят за луда, само защото не ме разбират. В която получавам само подигравки разкривайки себе си . Започвам да се чудя аз ли не съм добре или просто виждам живота по различен начин. Виждам повече пътища, а те една магистрала по която се гонят да бъдат първи. Без да се замислят за къде са тръгнали.
Сякаш съм попаднала в едно бреме на което не му се вижда края.
Дано да го избутам.Дано да стигна в настоящето,онова настояще в което е време да действам. Време да бъда това което искам.Дали не изпускам нещо?... Е, сега се сетих, че утре имам класна по математика...Тръгвам.
Хвърлям поредния фас...

[RiseGirl]

не,
добре сме си ние, но ТЕ са пораснали май прекалено бързо..мислиш ли?

забравили са да пият от хапчетата вълшебни, нищо