Водният рай

Забиха ме първо на кръст
После в океан ме потопиха
Гроб от вода под свещена пръст
И светлината в мен изтриха.

От плътта ми пирони изковаха
И дадоха на земята хляб.
Седем месии сетне те избраха
И всеки в сърце остана сляп.

От душата ми колони събудиха
От лед и от мрак, от огън и Ред.
Девет демона свещени погубиха
И страданието им пуснаха навред.

А стихиите погубиха очите
И изтръгнаха ми сетивата.
Вятър откъсна нежничко косите
Ръцете погълна ми земята.

От бесилото под гроба
От гроба под морето
От морето под небето...

Искам да счупя теглото
Да изкъпя костите умрели
Да бъда на плам стъблото
На изгрев пръските изтлели.