Не е изминал и ден през, който да не мисля за нея.
Лягам и мисля за нея. Ставам и мисля за нея. И това се повтаря в продължение на около година преди това не беше точно така, но сега... Опитвам се да се променя, към нещо по-добро, защото тя заслужава най-добро и за да съм с нея трябва да бъда най-добрия.

Цялата работа е много объркваща, кара ме да се замислям на тази тема с месеци, година и половина може би съм се опитвал да си кажа, че не изпитвам нищо към нея после си признах на себе си, че имам чувства към нея после супер много време се навивах да й го кажа, казах и го и сега чакам... чакам.... Време и търпение?!?
Изглеждам жалък отстрани нали? Не искам да се отказвам от нея, не исакм да я забравя, не искам друга, но какво да направя, това което до сега не съм правил? Незнам дали го мога... но със сигурност го искам...