ами какво стана тази вечер в скайп ми писа..дълго и проточено стихотворение "znaesh li kfo takav chovek kato tebe ne sam poznavala..da laje za shtqlo i neshtqlo nai dobrata si priqtelka.toi prati na neq cqlata vi hron za meseca i nqmashe nikfi pikli ili drisli..Obichala sam te da ama na teb ne ti e pukalo i na malkototo ti prqasche shtom me izlaga zaradi edno momche koeto ne moje da bade tvoe!Zashto trqbva da si egoist i da mu pravish loshoto..zashto da ne e shtastliv pone s edno momiche!Ne sam poznavala takav licemer da laje sichkite podred i nakraq da se izkarva angelche ne chulo i ne vidqlo..za da mu e izgodno samo na nego pak drugite kfo da go duhat!I kfo mislish si che kato gi skarash toi sh doide pri teb e mn se lajesh..mojeshe da ne mislish samo za sebe si ami malko i da badesh razumna shtoto ne az shte sajalqvam che sam te izgubila shtoto nishto ne gubq ami ednin chovek koito sh me laje dori da bqh na mqstoto na dariq a az mojeshe i da sam do teb ako ne bqh razbrala kfa si"

Как да се почувствваш след това като одарен с мокар парцал.За какво бях виновната аз...тя си мисли неинитe работи.Пък аз казах истината.Това,че на приятелката и не и изнася си е нeйн проблем...!.Казах и някой неща който не ии изнасяха и ме блокира.С момчето се здърпахме ..успя да ни скара и това е за да спаси себе си..найстина ми беше казал онова и сам си призна, но късно.Блокирах и него...Писна ми,чесно боли ме все едно сърцето ми е отишло чак в гърлото..
За това,че тя повярва на другите,но не и на мен...Защо ли ...защото е такава.Най-добрия ми приятел беше до мен и едно момиче от което най-малко оччаквах..мисля да загърбя всичко и да продължа напред.. BTw в нов клас съм,но се оказаха свястни хорицата ...