Все едно слушам себе си До болка ми е познато - аз съм по същият начин... Винаги съм помагала с каквото мога на всеки, винаги се притичвам на помощ и давам съвети, винаги знам в определен момент какво да кажа и да напправя, за да му е добре на този отсреща, но единственото, което съм получавала е интриги и предателства... Съвсем спокойно мога да заявя, че аз съм на 19 години и през живота си не съм имала ИСТИНСКА приятелка...това беше до скоро... но намерих момиче, което е истинско, което умее да цени хората и това, което те правят за него, което умее да изслушва и разбира проблемите им, което знае в определена ситуация какво да каже, за да се почувствам аз добре... Имам адски добри приятели момчета, които не са ме предавали никога, а сме заедно откакто се помним...но не съм си и помисляла, че след всичките тия предателства и забити ножове в гърба ще намеря момиче, което да ме разбира тъй добре и да бъде искрено с мен - да ми казва истината и това, което мисли, а не това, което искам да чуя... Радвам се, че я открих и ще я пазя като очите си
Иначе приятели вднешно време почти няма... Говоря за истинските приятели, не за тези, с които пием кафе през ден и ходим заедно на дискотека - те спадат към графата "познати"... Просто не знам дали е от сега или винаги е било така, но хората много се озлобиха, станаха егоисти и вече на почти никой не можеш да разчиташ, защото повечето чакат както казваш ти да се обърнеш и да почнат да бълват змии и гущери... Жалък е този факт, но не се отчайвай - гледай себе си, бори се за интересите си и един ден ще намериш сродна душа. Сигурна съм в това - истински добрите хора рано или късно намират също такива