Цитирай Първоначално написано от angelcheeee_93
аз одавна съм осъзнала,че нямам истински приятелки.Всички са едни тъпи кучки,гледащи личната си изгода.Омръзна ми все да ме използват и да бъда обект на услуги.Разбрах,че с добро не става и сама се отдръпнах от тях.(тъй или иначе рано или късно ,всеки хваща пътя си).Смея да призная,че когато всичките ми ''приятелки'' ме заебаваха и не ми обръщаха внимание,единственият човек който беше с мен бе приятелят ми.САмо той прояви разбиране и не ме изостави тогава,когато другите ме гледаха злобно.Затова го обичам истински.
И моя приятел беше до мен в всеки един момент и знае най-добре как съм плакала за всичките предателства и интриги. Иначе съм съгласна, че това е един урок от живота, който за съжаление взех много малка, БТВ тези истории не са от сега а от преди време и сега най-добър приятел за мен е гаджето ми и неговите приятели. Имам една приятелка, която е много близко до мен и се надявам винаги да бъде такава. Колкото до родителите, аз имам малко проблеми с тях и не мога да споделям, така че като се замисля съм доста самотна, и осъзнавам че онова жизнерадостно момиче, душата на всяка компания, с усмивка, която не слизаше от лицето ми - вече го няма. Живота е кофти сещам се за много теми за нещата от живота, за които всеки е добре да се замисли, но не мисля да натоварвам народа с тях, поне за сега.