Как минава седмицата ми ли?
Ми, сложно.. бавно и мъчително.
В даскало е зор, сега с тая втора смяна нямам време да мръдна. Ставам в 6-7 лягам в 1-2-3.
Нонстоп съм над биологията и химията, нямам време да ям, да спя. Почти не излизам, може би много рядко.
С гаджето също се виждам рядко, приятелите ми и без това са сведени до минимум, та не се налага и за това да мисля.
Всеки ден си мисля как ще изкарам следващия урок и кооооолко много уроци имам да наизустя и коооолко задачи и домашна имам по химия.
Отвратително е,
ама системата в БГ е такава, че не може иначе.
Или сме много айляк, или ни мъчат до дупка, до изпиване на силите
И за да не звуча, че само се оплаквам, да допълня, че сама си избрах да се мъча за медицина, никой не ме е бутал насила. Общо взето поне правя нещо, ако трябваше само да лежа и да харча готови пари от мама и татко, надали щях да се науча да ценя живота.

Както и да е.. само дано усилията и лишенията си заслужават.