.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 22 от общо 22
  1. #1

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    Sofia-Ov4a kupel
    Мнения
    144

    Как да се справя?

    И сега пиша тази тема със сълзи на очи, и болка в душата си.Татко почина, и сякаш радостта изчезна завинаги, сълзите ми не спират, а болката се увеличава.Не знам защо е пиша тази тема, може би за да си излея малко мъката.Чувствам се виновна, че не успях да направя всичко по силите си, а той си отиде.Гледам нагоре, и се питам къде е?Не можах да го видя в последните му минути, и повече никога няма да го видя.Оттогава всичко ми върви на зле, и депресията ме поглъща, не мога да си намеря работа, а семейството ми не е от най-заможните, в училище е ужас(на 18 съм и завършвам тази година).Исках само да кажа...ценете родителите си, колкото и понякога да им се ядосвате понякога те ви обичат.Надявам се скоро малко да ми улекне, но никога няма да ми мине напълно...

    Съжелявам ако съм развалила настроението на някои

    Приятен ден

  2. #2
    Мега фен Аватара на Blab
    Регистриран на
    Mar 2007
    Мнения
    8 105
    Каквото и да ти кажа - нищо няма да променя.

    Бъди! (силна, смела!)
    Вярвай, обичай, продължавай напред! Бъди до семейството си, в момента, вярвам, всички имате нужда един от друг.

  3. #3
    Супер фен Аватара на BoCupycake
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    България
    Мнения
    1 140
    Мойте съболезнования!

  4. #4

    Регистриран на
    Oct 2008
    Град
    Е там...
    Мнения
    1 896
    не мисли за него бе
    излез и почни да живееш...
    толкова хора покрай мене са умряли
    1 сълза не ми е потекла...

  5. #5
    Супер фен Аватара на justt
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    София
    Мнения
    1 267
    Мойте съболезнования! ...
    Не давай положението, в което си, да те промени. Ти го промени! : )

    .....

  6. #6
    Голям фен Аватара на krisence
    Регистриран на
    Aug 2008
    Мнения
    607
    Много съжалявам за загубата.
    Само бъди силна, знам че никога мъката в сърцето ти няма да си отиде обаче се опитай да живееш и без него, колкото и трудно да ти изглежда.

  7. #7
    Съжалявам много.
    Много добре те разбирам. И аз съм без баща още от 8 годишна и знам колко боли. Не можеш да го забравиш, знам. Всъщност и на мен от тогава ми вървеше зле, то и сега е зле, но нещата почнаха да се оправят. Пози го в сърцето си и просто продължи напред.

  8. #8

    Регистриран на
    May 2008
    Град
    София
    Мнения
    1 117
    Бъди реалистка! Много е заблуден народа по градовете, за разлика от селата. Във всяко село смъртта е нещо нормално, но в градовете не е! Затова трябва да разбереш, че живота си върви независимо кой е около теб. Сега няма да се тръшнем и ние да мрем, нали !?
    Don't tell me what I can or can't do !

  9. #9
    Смъртта е нещо нормално, но това не значи, че не боли и не е лека. Болката да изгубиш родител е несравнима и убийствена. Поне за повечето хора. Доста груби коментари видях, защо така? Прави сте, не го отричам, но в момента не искам и да си представя през какво преминава авторката, а вие и казвате едва ли не "чудо голямо". Хората изживяват тези моменти по ралзични начини. Някои го приемат по-леко, други по-тежко. Не е казано, че ние трябва да се тръшнем и да умрем, а просто да покажем малко съчувствие. Да, не познаваме авторката, но понякога просто моралната подкрепа, макар и от непознат, помага!

    Мойте съболезнования, tvoqta__me4ta.
    Не знам какво да ти кажа освен,че ти сама трябва да се справиш и изправиш на крака. Колкото и да е трудно и невъзможно, опитай да бъдеш силна.
    You're frozen
    When your heart's not open..

  10. #10
    Голям фен
    Регистриран на
    Jun 2006
    Мнения
    959
    Мойте съболезнования!
    Всеки е в състояние да допусне грешки,
    но има хора,които притежават само тази способност.

  11. #11
    Супер фен Аватара на Sintya
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    Is 'ur choise
    Мнения
    2 614
    Съжалявам, наистина... няма лек за тази болка... опитвай се да бъдеш силна, сигурна съм, че твоят баща би искал това... моите съболезнования!

  12. #12

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    Sofia-Ov4a kupel
    Мнения
    144
    Благодаря на всички за постовете, дори и за грубите най-вече на Serendipitys и Complicated.Работата е там, че аз непрекъснато ходя насълзена, почти не се усмихвам, и хората покраи мен почнаха да го приемат лично.За сметка на това отнощението ми към майка се промени коренно, започнах да съм непрекъснато около нея и вече всеки момент ми е важен от страх да не си отиде и тя.Serendipitys е права, нормално е, но боли много...

  13. #13
    Моите съболезнования
    Знам, че ще се повторя с повечето коментари, но все пак "Бъди силна и живей така, както би живяла ако беше жив, т.е. прави всичко, за което той би бил горд от теб..."
    Още веднъж:Моите съболезнования! (hug)
    17.09.2010

  14. #14
    Цитирай Първоначално написано от Serendipitys
    Мойте съболезнования, tvoqta__me4ta.
    Не знам какво да ти кажа освен,че ти сама трябва да се справиш и изправиш на крака. Колкото и да е трудно и невъзможно, опитай да бъдеш силна.

  15. #15
    моите съболезнования..
    имам бегла представа каква е болката ти, мила
    сега най-важното е да бъдеш силна и да не оставяш майка си.. тя също споделя твоята болка..
    наистина - бъди силна
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  16. #16
    Аватара на Jesus
    Регистриран на
    Mar 2008
    Град
    Инкогнито
    Мнения
    4 074
    Искрените ми съболезнования Нз дали си религионза, но аз вярвам че любимите ни хора винаги са по-край нас. трудно е, по трудно е от колкото си го представяме, трябва да мислиш какво би искал той, аз мога да ти кажа, той иска да потъгуваш месец-два след което да погледнеш и да осъзнаеш че той е правил всичко в името на децата си, те да бъдат добре и щасливи, да на празници и когато има поводи особено първите години е много трудно, докато мине рожденият му и именният ден и т.н
    Той иска да спреш да скърбиш и да си щаслива да живееш и за него !


  17. #17
    Аватара на heroine
    Регистриран на
    May 2008
    Град
    Hate City Sofia.
    Мнения
    392
    Страх ме е от себе си ,
    когато загубя мечтите си.

  18. #18
    Наистина ти съчувтвам и съжалявам Но колкото и тежко да ти е,не пренебрегвай другите си близки особено майка ти..Точно сега тя има най-много нужда от теб!
    When You Live Forever,What Do You Live For??


  19. #19
    Аватара на hooliganka89
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    Димитровград-Eggenfelden
    Мнения
    2 703
    Моите съболезнования.
    С времето ще свикнеш с болката.

  20. #20
    Аватара на SoFarSoG00d
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Wonderland
    Мнения
    2 090
    Това е доста тежко,всякакви съвети ще бъдат излишни.Единствено времето ще намали болката.Сега си в трудна и важна възраст-вече не си дете и започваш истинския живот.Колкото и да е гадно,бъде мотивирана и целенасочена,стреми се да реализираш целите си,а най-важното е да имаш такива.

  21. #21
    Моите съболезнования Бъди силна и го преодолей по-бързо,макар и да ми се вижда невъзможно,защото такава загуба става белег за цял живот

  22. #22
    Много съжалявам миличка Бъди силна!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си