Дали обичал си ме аз не зная или за теб всичко бе игра, отговори и причини търся в тихата ми стая и се лутам в лабиринт от самота. В началото беше тъй различен, повярвах за миг в любовта, но после разбрах че си безличен, че в душата ти има студенина. Накара ме за миг да се почувствам щастливо момиче, момиче, което отново обича, но имаше ли смисъл от това? Щом любов от теб не получих, а отново останах да се лутам в празната бездна, да потъвам в съмнения и тъмнина.
Върви напреде и назад към мен не смей да поглеждаш, недей отново да ме лъжеш. Любов и разочарование, най-грубото състезание в моята душа. И кое от двете ли ще надделее, кое къде ще ме отведе? Дали отново към тебе устремено ще вървя или ще се опитвам да скрия сълзите си от хората в моята душа!!!