Ами те са две момчетата. Едното е първата ми истинска и чиста любов, а другото е най-силното чувство на любов, което съм изпитвала. Първия повече ми беше като приятел. Много се забавлявахме с него. Винаги знаеше как да ме разсмее, просто имаше страхотно чувство за хумор. Беше дете още, но и аз тогава бях дете. Лятото бяхме неразделно заедно. Аз му казах, че го харесвам той не реагира никак. Не ме харесваше, но си останахме много добри приятели и много се забавлявахме заедно. От сутрин до вечер бяхме заедно. Сега като се сещам ми става много тъжно. Всичко това беше страхотно. А второто момче... То ме харесваше и аз го харесвах и уж имаше нещо между нас, обаче само уж. След това ревах за него половин година и се тръшках и исках да поправя грушките си, но той вече не ме харесваше. Но сега вече той стана задник. Не ме ебе за него.