Не мога повече. От един месец направо не съм на себе си. Непрекъснато ми се прави секс, но не мога да намеря подходящото момиче. И на всичкото отгоре съм супер спекан. И затова си късам патката от чекии, обаче пак ми става. Правил съм серия от 3 една след друга и нямаше ефект. Като отида на даскало и видя някоя яка пичка с прилепнали дънки се одървям за момент, но се съвземам, щото ще изглеждам много тъпо сигурно.Не знам докога ще издържа така - заспивам и се будя с идеята да изчукам някоя яка пичка. Ще кажете "Бъди смел, хвани си приятелка и всичко ще бъде ОК!" Да, ама аз не искам приятелка! Това е свързано със следните задължения: да излизам с нея и да се мотам насам - натам, да се държим за ръце, да си шушукаме, да се гушкаме, да се целуваме, да ходим на кафе, да се държа като идиот, на всеки кръгъл час да й звъня и да си казваме колко моног се обичаме и държим един на друг. Какво печеля аз от една такава връзка, кажете ми?!? По - скоро бих пукнал, отколкото да живея така. Повръща ми се от тази възможност. Искам само да намеря някое скромно и хубаво момиче на някое парти, да се мляскаме, да си направим едно мощно пране в банята и всеки да си ходи по живо, по здраво. Обаче съм прецакан, щото на купоните, на които ходя, има само гадни, надути и противни момичета. Скапана работа. И сега си спомням за едно новогодишно парти (2007 / 200. Тогава не бях толкова изчаткал - пристигам и както винаги хубави момичета нямаше. Не бях шокиран от реалността. Свикнал съм! И по едно време една взе, че почна да се взира в мен, обаче аз тактично й избегнах погледа, щото не ми харесваше. А трябваше директно да я атакувам и да й извикам "Кво гледаш ма? Искаш ли да ми смучеш месото ?" и да приключа. Но не. Спекох се от евентуалното чифтосване с тази неприятна персона. На следващия ден премислих и се ядосах, че не я зарибих. И оттогава досега все си мисля как ще я зарибя на някое друго парти и ще я разцъкам. Тези мисли се възобновяват непрестанно, защото с тази учим в едно училище (с 1 година по - малка е от мен) Но прецакнята не свършва дотук. Няколко месеца по - късно една сервитьорка ми се лепна и директно ми вика "Аре да се разходжаме в парка!", обаче тогава в главата ми се завъртя картината: разхождам се с нея, хванати сме за ръце, щастливи сме, усмихнати... не е за мен. И директно й отказах. И досега си мисля какво яко чукане съм пропуснал, въпреки че в лице беше доста осакатена. И така съм на кръстопът общо взето - да карам на самозадоволяване, без приятелка и със свободно време или с приятелка и без свободно време. Труден избор! Помагайте, че не отива на добре тая работа!