Значи..Преди време се запознах с едно момче,което има супер характер и направо бях учудена,че още са останали такива момчета.Отначалото бяхме само като приятели-той ми споделяше много за бившата си.Бяха се разделили скоро и беше съсипан.Разказа ми,че са били заедно от 3 години и че много се е раздавал за нея,че много я обича,беше ми показал и безкрайните стихотворения,клипчета и обяснения в любов,които беше правил за нея,за да си я върне.Тя го беше зарязала заради някакъв друг..Наистина бях много учудена защо е постъпила така,след като този моя приятел се отнасяше като кралица с нея..Наистина я обичаше безкрайно.Но един ден той ми предложи да излезем,да се видим.Казах си,че няма нищо лошо.И така започнахме да излизаме,да ме води на любимите си места,не ми откаваше нищо,винаги ме питаше къде искам да ходим,какво да правим..Окуражаваше ме и ме подкрепяше за всичко.Без да осъзная,започнах да го обиквам и много се привързах.Той ми сподели,че не съм му безразлична,че би искал да опитаме да имаме връзка.Аз много мислих по този въпрос,защото бяха минали само 3 месеца откакто беше скъсал с бившата си и знаех,че много е отдаден към нея и че може би още я обича.Иначе в него грешка нямаше.И така след дълги размишления му заявих,че наистина искам да имаме връзка.И така тръгнахме...Беше ми много хубаво с него.Уважаваше ме,води ме у тях,запозна ме и с техните даже.Но тези хубави моменти продължиха кратко време.След това се отчужди.Спря да ми звъни,не ми пишеше в скайп.Разбрах,че нещо става.Точно тогава една вечер ми звънна,и ми обясни,че усеща че не може да ми даде това,което искам.КАза ми,че не бил още готов за връзка,че не можел да си отвори сърцето към мен,че причината била в него.Заяви ми,че може би не е трябвало да иска от мен да имаме връзка и че било грешка,че сме започнали да излизаме.Заплаках..Тогава осъзнах че го обичам.Нищо не казах.Когато излязохме да се видим,се разбрахме да си останем само приятели.Обаче аз не можах да скрия какво чувствам,и му казах след няколко дена,че го обичам.И тогава бях съсипана.Той каза "Съжалявам зайче.Не трябваше да се привързваш толкова към мен.И както казах,причината е в мен,не в теб." Какво можех да кажа..Примирих се.Продължихме да поддържаме връзка,но по-рядко и само като приятели.И една вечер като си пишехме ми каза,че бил осъзнал нещо,което щяло да бъде кофти за мен.Каза ми,че щели да се събират с бившата си..Направо бях смаяна.Как така?Тя го беше зарязала заради друг,беше го захвърлила.Тогава се върнах назад и всичко осъзнах.По всичко си личеше,че още я обичаше.Беше излизал с мен само и само за да я забрави,или за да си я върне.И това беше.. Каза ми "Съжалявам зайче" А аз наистина се влюбих в него..Обикнах го и той наистина се държа добре с мене.Беше ми приятел.Тези 2 месеца бяха едни от най-хубавите ми в живота.Но въпреки това бях използвана...Използвана за заличаване на друга любовна болка.. Последните ми думи към него бяха "Пожелавам ти всичко най-хубаво с нея." Оттеглих се.Оставих го да бъде щастлив.Просто исках да споделя.Благодаря,че го прочетохте