еми направо почвам, следната ситуация: Ходя с гаджето ми около 5-6 месеца от които 2 тя беше на испания. Сега е тук, живее при баба си, майка и и баща и са в испания до лятото. Тя ме чувста като най-добър фр, също така мн пъти ми е доказвала любовта си. Проблемат е, че аз не напълно споделям чувствата и. Наистина оценявам неината вярност, но въпреки всичко не намирам в нея момичето на мечтите си... няколко пъти след като се върна и изневерих без тя да разбира. Разумно решение би било да и обясня как се чувствам и да прекратим връзката, но след всичко което е правила за мен, а и поради факта че наистина ще остане сама с приятелките си които не обича толкоз, и баба си която ненавижда... не ми дава сърце да я зарежа... а наистина мисля че е време да продължа напред. А и не мисля че би останала доволна ако останем "приятели", защото за нея не можем да сме само това. Изправен съм пред голям парадокс и ще съм благодарен за съвет от някои който го е преживял или пък има компетентно мнение.


*Липсва описателно заглавие!
Точка 7 от Правила на форума.
Редакция на MakeMeLaugh