но моите родители са от старата школа на пълните отличници и мотивирани деца и ми се дразнят защо не съм по-добар ученик...
Тук имаме нещо общо - аз съм добър ученик, но нашите са свръхамбициозни и рядко мога да ги зарадвам по някакъв начин с успех в училище, за тях това е просто някакво задължение. И аз съм 11 клас, и на мене ми омръзна да гледам депресираните им лица, когато нещо не е съвсем наред...и постоянно водим разговори за това как съм щял да се проваля и тн.

Но в един момент разбираш колко прави са тези хора...и как във такива времена като днешните трябва да си нещо повече от останалите, за да си реално ''някой'' или поне за да имаш една сигурност в живота. Хващай си учебниците и се организирай, винаги има време за всичко, стига да не те мързи.

Знам колко е гадно да ти липсва точно мотивация, да, но това се лекува В началото насила, после става навик. Спри си нета за няколко дена, ограничи си нещата, които те разсейват и сядай да учиш. Като се научиш на организация, нещата се подреждат сами.

Успех