Здравейте
Искам да споделя с вас това което не мога да кажа на никой не знам нещо ме пира и ....Винаги съм искала да направя възможно най-доброто и се трудя за да го направя понеже никога наще не са казали БРАВО! А вместо това едно ''добре'' измърморено на зъба им и после едно пискливо ''Ама гледай да не се провалиш!'' все едно съм нищо.
Не можех и да го споделя на приятелите си на 15 съм едва ли биха ме разбрали но си пиша с едно прекрасно мом1е с което си споделяме всичко.Най-прекрасното което е че той ми помага и то много дава ми съвети успокоява ме наистина ми ПОМАГА.Но има едно но което винаги разрушава добрата ни представа за нещата аз съм привързана към него.Няма и ден в който да не му пиша и си пишем с часове няма и ден в който да не се загледам в снимката му и да си представя как ли би било ако бяхме истински приятели ако можеше да го прегърна.Тук сигурно някой ще каже защо не се видим.Как?След като той е от Англия ,а аз в едно затънтено градче на България.Не знам какво се би случило ако спрем да си контактуваме.
Ако някой е преживял или преживява нещо подобно нека сподели.
Извинявам се предварително,че ви тормозих с моите проблеми .....

Това беше така до няколко дни.Сега той ми каза че има чувства към мен,че иска да говори с мен,че мисли за мен повече отколкото дори и подозира споделих му и аз чувствата си у се чувствам на седмото небе,дори и да не се виждаме
ИСКАМ ДА ГО ИЗКРЕЩЯ!!!!!! ДА ИЗКРЕЩА ЧЕ ГО ОБИЧАМ !!!!!!!
Не не се бъркам не сам привъзана ОБИЧАМ ГООООООООО


т.1
хоти