е и аз да споделя накрая... на 15 януари тръгнах с едно момче. Нямах особени чувства но мислех че с времето това ще се промени. Той се държеше супер мило с мен, казваше ми че ме обича, но аз мн мн не му вярвах защото не може за няколко дни да се влюби... но след малко време му повярвах- нямам си и на представа защо. Може би защото започвах да се влюбвам в него. Брат му непрекъснато ми повтаряше, че приятелят ми не спира да говори за мен че съм била първата в която се е влюбвал и т.н. а аз не знаех какво да отговоря... след седмица от както бяхме тръгнали ми подари едно плюено мече...мн се зарадвах бях адски щастлива. След още около седмица излизания, мили думи и изобщо доста прекарано време с него разбрах че имам по-сериозни чувства... но същевременно се колебаех дали е правилно да продължавам с него- той се пише нещо като лошо момче...пада си плейбоиче, пуши , кара кола без да има книжка и това ме притесняваше- какво щях да кажа на наще ако бяха поискали да се запознаят с него? но бях решена да бъда с него..но той започна с друго нещо което ме стресна. Още предо да тръгнем знаех че не е девствен..и на втората седмица си поиска..аз ест му отказах. И в тоя монет се запитах тва момче дали не е с мен само зарад едното ебане? Бях объркана- не си представях на 15 да си направя сефтето и то с човек който познвам от месец а ходим от 2 седмици... но чувствата ми се намесваха и ме беше страх че ще го загубя...една щастлива случайност ме спаси от грешката която бях готова да допусна, а именно да му пусна....техните щяха да се приберат у тях след 15-20 минс.. тръгнах си и тогава осъзнах че по-добре че се е случило това и не съм го направила с него.. цял ден след това не ми се обади (тва е в петък). Звънях ама файда.. бях решила да скъсаме защото почти бях убедена че ме е заблуждавал че ме е обичал...и така снощи се прибирам вечерта и нашичкият ми съобщава че в петъка вечерта бил на купон прекалил с пиенето и се изебал с една и тръгнали..почувствах се гадно и скъскахме...а той само ми каза 'искам да знаеш че те обичах..до преди 2-3 дни' казах си че за такъв няма да плача и че съдбата ми е направила услуга че ме е отървала от него..тази сутрин пак ми беше писал в скайп с думите 'мило съжалявам за всичко искам пак да съм с теб' ... Издивях... но и се обърках

не му отговорих защото не знам какво...той ме нарани едва ли не е бил с мен само за да ме наебе и да ме остави а сега пак иска ? имам чувства да но не искам да ме лъжат.. вие какво бихте ме посъветвали да направя почти съм решила да не му давам втори шанс а да продължа напред но искам и друго мнение

п.с. благодаря на тези които са стигнали дотук съжалявам че е толкова дълго ама трябваше да споделя :] а да и забравих и двамата сме на 15