Ле-ле майко!

[Alderis]

Авторке, още като прочетох уводния ти пост, вече знаех решението на твоя проблем, но за да не кажеш, че не съм вникнал в темата, прочетох всичко до края. И все още знам решението и то е същото като в началото...РЕЖИ! Вярвай ми от тоя храст заек няма да изскочи. Колкото и да го обичаш, не си заслужава!
За да подкрепя тезата си ще ти дам кратка история за пример: имах едно гадже едно време...голямата ми любов, никога не съм бил заслепен повече от жена. Та, аз бях нещо подобно на животното, което ти описа по-горе...ревност, агресия...абе с две думи - грозна гледка. Mина време, тя също ме обичаше, но бавно и сигурно чашата преля, тя ме отряза. Заради мен тръгна по крива пътека (само на инат на мен, но наистина крива пътека). Осъзнавайки грешката си (разбира се късно), аз трябваше да направя някои доста грозни постъпки за да я измъкна от положението на което се беше насадила. Така тези ми постъпки я отдалечиха от мен, от любов отношенията ни еволюираха в омраза. Не съжалявам за постъпките си на края, но вече 7-8 годинки по-късно, не минава ден без да съжаля, че като се срещнем на улицата не се познаваме...

[gia_sena_mono]

...

[balu4ka]

Страхът да загубиш любимото същество е естествен. Той е още по-силен у човек, който се чувства съзнателно или подсъзнателно сам или отхвърлен. какъвто би могъл да е случаят с приятеля ти ( изхождам от това, че спомена, че не е отгледан от родителите си ). Въпреки това връзката ви не може да продължава да се гради в условия на власт и подчинение. Неговата несигурност не е основание нито да те убижда, нито да те държи изолирана от света.
Да кажем, че опасенията му за това да ходиш сама с приятелка на дискотека или купон са основателни. На тези места наистина най-често се случват изневерите, както и завръзването на нови връзки със срещуположния пол - алкохолът и веселата обстановка развързват морала. В тези случаи би могла да го каниш с вас - ако не му се танцува, то поне да пийва по нещо на бара и да се наслаждава на музиката.
В останалите случаи обаче - като например обшуването ти с колеги от противоложния пол, разговорите ти с приятелка и т.н. са напълно извън нормата и разбиранията ми за нормално поведение.
Не е правилно да му се извиняваш. Неговата несигурност е проблем, който трябва да се преодолее, а не да се поощрява.
На първо място вероятно ще трябва да минете през период на караници и негативни емоции. На него трябва да му стане ясно, че ти си човек, жена и равностоен партньор, а не вещ, която трябва да обвързва времето и емоциите си само с неговите желания.
Опитай се да му го обясниш и не му се извинявай за НОРМАЛНОТО си поведение, в противен случай той няма да го позволи. Води нормален живот.
Ако това не е възможно, колкото и да го обичаш, според мен ти трябва да направиш крачката към раздялата. Тя би могла да му подейства ободряващо и да разбере , че те държи под ключ, но препоръчвам да не се надяваш на тази възможност. ОСтави я по-скоро да дойде, като бонус, ако се случи.
Причината да препоръчвам раздялата като втора опция е, че нещата няма да се подобрят при настоящото положение, следователно е нужна коренна промяна. Напротив, ако оставиш нещата така - те ще се влошат. По тази логика след една година вече няма да ти дава дори да учиш и да се развиваш по всякакъв начин, тъй като това те прави по-добра, следователно по-атрактивна за останалите и така по-лесно ще те загуби.
Ще завърша с извода, че отношението му към теб не е нормално и ти трябва да спреш да го понасяш и дори поощряваш с извиненията си.
Поздрави!

+++ напълно изчерпателно

[sadsad]

Просто някой път останете само двамата и поговорете. Дори и да сте говорили пак говорете. Обясни му, че обичаш само него, че не искаш да го загубиш и просто да не се притеснява. Поне малко доверие трябва да ти има, а ти трябва да си го познаваш. По - добре разговор от колкото да си вземате поука след като се скарате лошо.