малката детска мечта :)

**RiseGirl** · 01-12-2009, 14:29

Слънцето нежно огряваше малкото и личице...
Рая отвори плахо и несигурно очи...надяваше се онова нейното така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласът на майка си:
- Рая, имам изненада за теб детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна се в мечето, което беше паднало на земята/ей така, без да иска/ докато я пазеше от онова лошото чудовище в гардероба.
- Мамооо, мамо, тук съм..кажи ми, кажи ми че онова нещо най-накрая се е сбъднало /повдигайки радостно вежди/
- Стига, и думичка няма да измъкнеш от мен малка мечтателке. Грабвай шапката и ръкавичките и да излизаме..
- Ама, ама може ли онези новите шарените от баба?
- Хех, може разбира се.
- Благодаря, ти си най-добрата майка на света.. : )
- Детеее, затвори сега очички.
- Ама като онова малко детенце, което всяка вечер ми чете приказки и то така ме съветваше "..оле затвори очички" и аз нали винаги го слушам. Ама то май не е спало много като мене, така като го гледам все малко си стои...както и да е, хайде да излизаме..нямам търпение.
- Хайде де, много си нетърпеливо.
Троп, троп, троп...крачеше Рая с малките си крачета...но нещо така приятно и галеше бузките..какво ли бе?
- Мамо, може ли вече да отворя очички...нещо нередно има?
- Може, разбира се..нищо няма сега ще видиш...
Рая отвори очи, вече не толкова плахо и несигурно колкото сутринта като се събуди...вече преливаше от вълнение. И какво да види:
- Мечтата миииииии, моята най-голяма мечта...Мамоо, виж тя се е сбъднала..ехааа. Права беше за феята на сънищата...толкова е добра, как сред всички детски желания е изпълнила точно моето.
Светещите и очички не можеха да се сравнят с нищооо..
Да, мечтата на Рая,тя не бе нищо особено...нито да бъде принцеса, нито да има вълшебна каляска или пръчица...тя искаше просто снежец. Да, просто снежец...копнеше толкова силно да граби с малките си шепички от него.
- Рая, порадвай му се...виж колко хубаво е натрупал.
- Мамо,приказно е...като в онези приказки, които ми четеше преди сън...а може ли да си взема малко за в нас, ей така? Моля те, моля тееее...ще те обичам още повече
- Може, защо да не може. Ама какви си ми снежинка ти...
Детето взе мъничко от най-хубавите снежинки... и ги мушна /на топло/ в джоба на якето си. По пътя към домът им...тя още не беше на себе си...пързаляше се щастливо, но Рая не подозираше че това "на топло в джобчето убиваше снежинките". Най-накрая се прибраха на топло...рая бръкна но уви не извади нещо от малкото вече и мокро джобче.
- Мамоооооооо - изписка малкаа
- какво стана, нещо ли ти има?! Кажи ми, бързо!
- Нее, не е това..виж няма ги...някой ми ги е откраднал. Откраднал ми е снижнките, мамо...сега какво ще правя?
Еххх, бедната Рая. Кой ще обесни на малкото и още неразбиращо дете, че нито крадец, никой не бе взел снежинките и. Но тя е малка, нали...ще се научи /така казват хората/. Важното обаче е, че мечтата и се бе сбъднала..пък какво от това..утре ще излезе и други /по-хубави снежинки ще си открадне : )

знаам, за първи път правя нещо подобно,
не знам дали е хубаво или не...
...за мен е важното, че тази думички трябваше да излязат от някъде : )
знам и че краят е някакси глуповат, просто така го чувствам