Благодаря на всички ви, че написахте нещо по въпроса.
Та ето я и моята историйка.
Преди 2 години (септември месец, 2007г.) бях на гости на леля ми във Варна. Тогава се запознах с едно момиче, с което съм и до момента. Бях там кратко време понеже се налагаше да се връщам заради даскало. Но както и да е, взех й скайпа и си пишехме до декември месец, когато зимната ваканция отидох. Естествено тръгнахме. Следващите 6 месеца бяха малко мъчителни понеже нито веднъж не се видяхме. Но това мина. Юли месец се видяхме отново. След това срещите ни зачестиха. 1 месец от лятната ваканция прекарах там. Беше просто невероятно.

С усмивка си спомням за тези моменти. Както и да е, започна училище и вече не се виждаме толкова често. Понеже са ми роднини, аз мога да ходя всеки уикенд там. Но го правя през 1-2 седмици и прекарваме винаги цялата почивка.

Взехме си карти, с които си говорим безплатно през цялото време и по скайп не се случва да си пишем. Имам й пълно доверие, както тя на мен. Знам, че може да прозвучи малко банално, но тя е човекът, който винаги съм мечтал да срещна. Умна, наистина много красива, и най-важното е, че въпреки своя уникален външен вид, не е к***а и никога до сега не ми е изневерявала. Излиза си с приятелки, а рядко стои на компютъра, понеже си говорим и тя ми казва, че не вижда смисъл да стои на него, след като може да си говори с мен, а не да си пишем, т.е. не се занимава с други момчета.
Винаги съм мечтал за подобна връзка, но най-големият недостатък е, че тези 100 километра (Бургас - Варна) ме убиват мъчително! Имам чувства към нея, заедно сме от година и 2 месеца. Най-интересното е, че до сега НИТО веднъж не сме се карали! В перфектни взаимоотношения сме.
Обаче усещам как имам нужда от човек до себе си. Човек, с когото мога да имам същите взаимоотношения, но да се виждаме всеки ден и когато имам нужда, дори и посред нощ да е, пак да можем да се видим. Наистина ми е страшно гадно. Излизам си с приятели, ходя по дискотеки, но не е същото. Всичките ми приятели си имат гаджета и когато ги видя заедно, просто ми става страшно тъпо и не мога да се държа по същия весел и забавен начин, по който всички ме познават и знаят що за човек съм. Наистина имам нужда от някого до себе си!
Повечето ми приятели не могат да ме разберат, казват ми: "Щом искаш да си с нея, тя дори и да й изневеряваш, пак няма да разбере." Не мога така!!! Не мога да лъжа, не мога да лъжа човека, към когото имам толкова силни чувства.
И ако все пак ви интересува, аз съм на 16, тя е на 15.
Не знам какво да правя, наистина се чувствам страшно самотен и ми е ужасно празно.