.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4

Тема: Биология

  1. #1
    Аватара на LiloTa
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    B`aDa`3aeDHo`C`Te5
    Мнения
    725

    Биология

    някой ако може да ми намери няква информация за бацили.......


    "Всеки среща самотата по пътя си,но за някой тя е целият им път..."

  2. #2
    http://prikachi.com/files/385597f.jpg
    <a style='background: url(http://prikachi.com/files/385597f.jpg) repeat; color: #990099; font-family: GamblerCYR; font-size: 14px; padding: 0.5em; font-weight: bold'>n0 MusIc=nO LiFe</a>

  3. #3
    Прокариотна клетка.
    Прокариотните клетки са еволюционно по-дребни от еукариотните. Те са се разбивали паралелно с еукариотните и днес насе¬ляват всички среди на нашата планета - су¬шата, водата и въздуха. За човека те могат да бъдат много полезни, но и много опасни. Към тях се отнасят същинските бактерии и цианобактериите (синьозелените водорасли).
    Същински бактерии. Бактериите са само едноклетъчни, значително по-просто ус¬троени от еукариотните клетви. Бактерийната клетка (бактерион - пръчица) е стоти¬ци пъти по-малка от еукариотната (0,2-2,0 н . Огромен е броят на видовете бактерии - предполага се десетки хиляди, но само около две хиляди са изучени. Разграничаването на видовете се прави по редица показатели -форма на клетката, подреждане на клетки-те в клетъчни обединения, наличие на камшичета, начин на получаване на енергия, пигмен¬тация (оцветеност), болестотворност и др.
    Формата на клетката може да бъде сферич¬на, пръчковидна или огъната, което подразде¬ля бактериите съответно на коки, бацили и спирили. При размножаването всяка клетка се дели на две и клетъчните поколения при много видове остават обединени. В зависимост от броя на деленията и равнината, в която те протичат, само при сферичните бактерии се различават диплококи (двойки), тетракоки (четворки), стрептококи (верижки), стафилококи (гроздове) и сарцини (пакети).
    Бактерийната клетка е покрита с плазме¬на мембрана от липиди и белтъци, построена по общия план на клетъчните мембрани, коя¬то изпълнява същите функции. Плазмената мембрана е покрита отвън с клетъчна стена от полизахариди, липиди и белтъци. Тя придава на клетката определена форма и има защит¬на функция. За разлика от еукариотната клет¬ка, бактерията няма ядро. Съдържа само една хромозома, която е потопена в цитоплазмата, т.е. не е обгърната с ядрена обвивка. Бактерийната хромозома представля-ва пръстеновидна двуверижна молекула ДНК. Цитоплазмата не притежава мембранни органели, ограничени с единична или двойна мемб¬рана. Изключение е мезозомата - вгъване на плазмената мембрана в цитоплазмата. Към ко¬ето се прикрепва хромозомата. Преди клетъчното делене от мезозомата започва удвояването на ДНК - генетичния материал на бактерията.
    Бактерийната клетка се нуждае от много белтъци, тъй като се размножава много чес¬то. Те се синтезират .в бактерийните рибозоми, които имат същата структура както еукариотните, но са по-малки, а броят им в клетката е много голям (количеството им може да достигне 40% от клетъчната маса).
    Как се снабдява бактерията с енергия? Тя не притежава специализирани органели - митохондрии, но повечето бактерии съдържат целия набор ензими, характерни за митохон-дриите, с чиято помощ разграждат органич¬ни вещества и синтезират АТФ при участието на кислород. Тези ензими са разположени в цитозола и в плазмената мембрана. Следователно в енергийно отношение плазмената мембрана на тези бактерии наподобява вът¬решната митохондрийна мембрана.
    Съществуват и бактерии, които получават енергия за сметка на окисление на неор¬ганични вещества, а дори и такива, които фотосинтезират - използват енергията на слън¬чевата светлина.
    Бактериите се размножават извънредно бързо - едно поколение живее само 20-30 мин. За това време клетките растат и се делят. Това е възможно обаче само при благоприятни условия - наличие на хранителни вещества, кислород, топлина и блага. Някои вещества (ан¬тибиотици) силно потискат размножаването им. Ултравиолетовите лъчи на пряката слънчева светлина унищожават бактериите.
    Някои видове бактерии могат да съществуват при екстремни (изключителни) условия, при кои¬то други организми не могат да преживеят - във вакуум, в разтвори на киселини, при температу¬ра +90°С, в силно концентриран разтвор на NаСl и пр.
    Характерен белег за повечето бактерийни клетки е наличието на камшичета, с кои¬то те се придвижват в течна среда. Камшичетата имат въртеливо движение по часовниковата стрелка при едни видове и обрат¬но, при други. Някои бактерии имат и множество къси израстъци, наречени пили, чрез които се свързват помежду си или прилепват към повърхността на животинските клетки.
    Честото размножаване позволява наследствената програма на бактериите силно да се изменя под влияние на средата. Това свойство е причина за бързото им приспосовяване. То прави борбата с тях много трудна.
    При неблагоприятни условия (недостиг на хранителни вещества, засушаване и др.) някои видове бактерии образуват спори. Клетката се покрива с плътна обвивка и всички кле¬тъчни процеси спират до появата на подхо¬дящи условия за живот.
    Спорите са изключително жизнеспособни-възстановяване на нормалните функции на бак¬териите се наблюдава дори след стотици годи¬ни преживяване във вид на спори.
    При загряване за 10 мин при 80° С (пастьори¬зиране) клетките на повечето видове бактерии загиват, но спорите могат да издържат варене, продължаващо часове. Ето защо при домашни условия за надеждно консервиране на храни се налага продължително варене.
    Стерилизацията, която се прави в медицина¬та и хранителната промишленост, цели унищо¬жаването на спорите, освен на бактериите. Тя се извършва с различни средства: обгаряне на пламък до зачервяване, кипене в дестилирана вода или обработка с водна пара (120-150° С и налягане 0,15-0,20 МРа) в течение на 1-2 часа, из¬ползване на химични средства - 70% спирт, 5% йодна тинктура, разтвор на сублимат и др.
    Цианобактерии. Те са много близки по строеж и функции до същинските бактерии. Притежават всички описани за бактериите структури, но нямат камшичета. Характерна тяхна особеност са множество-то мембранни пластинки (тилакоиди), разположени в цитоплазмата. Те съдържат зеления пигмент хлорофил, с чиято помощ клетката фотосинтезира като поглъща светлинна енергия и я превръща в химична. Подобно на хлоропластите, клетките на цианобактериите използват светлинната енергия за син¬теза на АТФ.
    Краткият преглед на бактериите показва, че прокариотната клетка притежава основ¬ните структури за изпълнение на основни¬те функции на дивата клетка - синтеза на белтъци по определена наследствена прог¬рама, превръщане и акумулиране на химична енергия или на слънчева енергия в АТФ, из¬бирателен пренос на вещества през плазме¬ната мембрана. Но тя няма специализирани органели, с които да изпълнява специализи¬рани функции.
    Значение на бактериите. Бактерии¬те имат огромно значение в природата. Те са основен фактор при гниенето - процес на раз¬граждане на белтъците, на органичната мате¬рия и последващото я минерализиране. В това отношение те играят първостепенна роля в кръговрата на веществата.
    В почвата, където съдържанието на бактерии е огромно, те не само осигуряват раз¬лагането на животински и растителни от¬падъци. Някои видове бактерии са азотфиксиращи - те улавят азота от въздуха и го включват в синтезата на белтъци, обогатявайки почвата с така необходимите за рас¬тенията азотни съединения. Такива бактерии живеят и в симбиоза с кореновите клетки на бобовите растения. В селското стопанство за повишаване добивите от различни култу¬ри се препоръчва използването на естествени торове, които са силно обогатени на бак¬терии. Бактерии населяват и храносмилател¬ната система на животните и човека, като в много случаи подпомагат разграждането на целулозата, постъпваща с храната.
    Днес се разработват модерни биотехнологични направления, в които се използват раз¬лични високопродуктивни бактерии за производство на ензими, витамини, хормони, анти¬биотици и др. Бактерии се използват дори за извличане на метали от рудни изкопаеми.
    Много видове бактерии са болестотворни. Те предизвикват различни инфекциозни за-болявания у човека и животните, например стомашно-чревни инфекции (тиф, дизенте¬рия), загнояване на рани, ангина, възпаление на белите дробове, туберкулоза, тетанус, чума и др.
    Цианобактериитеса разпространени широко в замърсени водоеми. По тяхното присъствие се съди за степента на замърсяване на водата.

  4. #4
    Аватара на LiloTa
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    B`aDa`3aeDHo`C`Te5
    Мнения
    725
    мерси много на всички


    "Всеки среща самотата по пътя си,но за някой тя е целият им път..."

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си