Апатията ми - част поредна!

[babity]

Вече неведнъж съм писала как съм в състояние на апатия и не ме влече нищо. Напоследък обаче, въпросната, достига застрашителни размери. Това ме плаши. Много! Изпитвам или много силен гняв и ми е зле, искам да убия някого, да крещя или просто нещата минават около мен, без да ги преживявам. Ето, вече почти година съм сама, дразни ме това, ядосва ме, мъчи ме... за няколко часа. После забравям и ми е през... ляляля-то. Вкъщи имам проблеми, не успявам да си свърша всичката работа и това ме изяжда, натоварва ме, не си намирам място. От друга страна откриха на майка ми тежко заболяване, предстои и нелека операция, има и допълнителни болести, които усложняват положението... И аз не усещам нищо. Няма го онова чувство, което ме яде отвътре, няма го притеснението, нищо необичайно. Какво ми е? Чувствам се гузна. Не е редно да е такова отношението ми по въпроса. Имам нужда от мнение, помощ, морална подкрепа... нещо, каквото и да е.

[w0sh]

Е какво и е лошото an апатията?

[babity]

Е какво и е лошото an апатията?

Колкото и безлогично да прозвучи в конкретния случай ме е страх от това, че не ме е страх.

[w0sh]

Аз съм на това дереже от 3-4 години и ми е през таковата.
Доста е приятно даже