Искам просто да кажа какво чувствам.. дори на непознати хора. И така на кратко.. всичко започна преди 3 год. Той беше най-добрия приятел на брат ми, аз малката му сестра. Запознахме се и започнахме да се виждаме. Излизахме заедно, но той си имаше приятелка, и после друга.. но ние си излизахме всяка вечер. Очевидно се харесвахме. После той се раздели с приятелката си и така няколко месеца след запознанството ни ние бяхме двойка. Сичко беше невероятно като всяка нова любов, но чувствах нещата различни. Незнаех как да се държа, защото никога не се бях чувставала така. Свикнах да съм с него, обичахме се. Докато след 8 месеца се разделихме поради обесними причини. Следваха други негови връзки и мои авантюри, но аз страдах много и умирах за него. Исках го пак. И той несъзнателно идваше при мене. Лятото пак се събрахме. Но въпреки всичко нещата пак пропаднаха. Сякаш бяхме от различни планети, но страста беше толкова силна... Трудно, но се разделихме. Следващото лято пак същото, но през цялото време си излизахме,чувахме се. Бяхме наистина близки. Той ми обеща, че след тези наши 3 год на близост ще си останем такива винаги, че е насреща за всичко. Искам да поясня че става дума за голям човек а не за 10 год лапе. Той е на 21 , аз на 18. Тогава бяхме по малки но все пак ... И така докато един щастлив ден той не ми каза че заради нашето "приятелство" се кара с приятелката си и че аз съм виновна за всичко ! Бях като ударена от гръм, това не беше този човек който познавах... Бях в шок. Това стана преди 2 мес. Толкова бях убидена от думите му че изтрих телефона му,върнах му подаръците и реших да го забравя.От тогава не сме се виждали. До преди 2 мес ми каза че още мисли за мене.. и неможе да спре. А сега дори не се виждаме. Немога да отвикна след 3 год неотлъчно до него... просто ми липсва.. убидена съм и го мразя заради думите му.. но все пак ми липсва това което имах с него и начина по който ме караше да се чувствам- сигурно, обичана и желана !Благодаря на тези които го прочетоха.. Наистина!