СПЕШНО ЗА УТРЕ ... ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

[magi_003]

trqbva mi interpretativno sachinenie na tema "licata na stradanieto v zimni vecheri "

[Tedi4ka]

Виж това дали ще ти помогне:

Мотивът за страданието в стихотворението “Зимни вечери” на Смирненски

Христо Смирненски е поетът оставил на българската литература безсмъртни творби. За малкото години, които живее, той успява да види безнадежността, трагедията в очите на хората и тяхната бедност.
Цикълът “Зимни вечери” открива печалната картина на града, мрачните сгради, гъстата мъгла – все символи на мъка и страдание. Тук мотивът за страданието обхваща малко от причините, каращи хората да се измъчват и погубват. Страда целият народ – деца, родители, цигани и старци. Бедността, мизерията, болестите и жалкото същестуване на хората са мотиви за страдание, мъка и печал.
А колко лица има “вечната бедност”? Тя съпътства човека навсякъде. Ето бащата, който не може да нахрани децата си, а работи от сутрин до вечер и удавя безсилието си в пиене. Страдащите малки деца вкъщи, плачещата му жена също са безсилни пред жестоката бедност. Страдат тези, които нямат храна, работа и дом. Страда и бащата, безпомощен да изхрани семейството си. Страдат и децата му, понасящи боя след отчаяните му пиянски вечери – “Децата пищят и се молят…жена проридава едвам”.
Друг един образ на бедността са “старите цигани”, онези черни ковачи, чийто живот е преминал в изковаване на стоманата. Те също са обречени на сиромашки живот. Хората страдат, защото са бедни, боледуват, защото нямат възможност да се лекуват. Грижите и страданията са вечни. Беднотията е най – страшната болест на един народ. Даже змийките от лед на стрехата показват някаква сивота и студенина.
Жълто-пепелявата мъгла, задушаваща и без това болните дробове на хората ни въвежда в света на мъка и страдание. Мъглата, заедно със странните силуети, задгробното същество, т.е. слепият старик, който въпреки нещастието си се грижи за едно дете, на оная “орис вечна, зла”!
Един друг жесток образ на бедността в цикъла е смъртта на младото момиче – поредна жертва на бедността и страданието. Смъртта не избира жертвите си. Умират младите, които бъдещият живот очаква. А децата принудени да работят от бедност, не са ли жестока гледка? В очите на децата трябва да има радост и надежда. Те трябва да са здрави и силни, а не да треперят от студ. Не събужда ли страдание тежкия поглед на децата, премръзнали и принудени да работят от съвсем малки? Защо трябва да “дреме в очите им скръб”.
Бедността води до мъки, болести, печал и скръб. Животът е сив и труден, безнадежден, зимата е студена, мъглата жълта е гъста, няма надежда.
Поетът с простички, но силни думи, разкрива едно по едно лицата на бедността - коварни и ужасяващи. В цикъла са засегнати малко от мотивите, каращи хората да се измъчват, страдат и умират.
Така Смирненски в този цикъл представя една страшна мисъл – светът е място, където царят: мрака, мъката, страданието и смъртта, а човекът е изгубил своята душевна красота, изгубил е своите мечти, надежда и идеали. Човешката вяра умира като бял, нежен сняг.

[magi_003]

da, super e !!! bezkraino mnogo blagodarq !!!