ИСкам просто да се изповядам пред вас, драги ми съфорумници.Защо господ трябва да ни наказва нас в крехката ни младост с излишни любовни "авантюри"? Не можем ли да си живеем спокойно, без тази "кучка" да влезе в живота ни и защо, когато я няма се чувстваме гадно и без сили за живот?Дали това е новата религия на човечеството, далеч от всички злини на света и готова да ни поведе в "сърценосни походи"?Защо когато кажем "не, няма да се влюбя никога" и сякаш става точно обратното и започва трагедията?Защо НИЩО не свършва, когато кажем " ВСИЧКО свърши"? Защо сме упорити в това наше чувство на обич и тъга? Защо силата й превръща дори железните души в коприна?И защо никакви физически страдания не могат да спрат болката от тази "розова болест"?

Мерси, че прочетохте творбаа ми!!! :P