Когато вървиш заедно със скъп за теб човек и изведнъж той падне и се нарани, това не означава, че ти имаш вина или че не страдаш за него - единственото, което можеш да направиш обаче е да го прегърнеш и да му помогнеш да се изправи. Това прави и Бог - Той ни дава утеха и подкрепа, за да преодолеем трудностите. Тъжното е, че ние се обръщаме към него само, за да упрекваме и да изразяваме гнева си За всяко нещо има причина и за да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда. Няма смисъл да питаме защо е така - животът е прекалено кратък, за да го пилеем в безрезултатно философстване и самосъжаление