Затихнали лъчи

[ScionOfStorm]

Затихнали лъчи

"...машиара?"

Тя говори
И косата й мете
Нощта в нейното сияние
В сиянието на поглед тъжен.
Преди беше тя дете
Спомням си, мъничко създание
Да я спася бях аз, бях длъжен.

„Пророчица съм аз
Как кучета ще дойдат
И нас ще разкъсат казвам.
Най-любимият ти глас
Аз съм пак – рижа благодат
Теб заклех се да предпазвам.

Ти си аз и аз съм ти
Едно обвито в мраколъча тяло
Ти си огъня, аз твоите искри
Луната съм всред слънцето изгряло.

Магията съм във кълбото
Което в ръце не ще държиш
Облакът красив горе въ' небото
Монетата, що не ще платиш.

Ти - брат и враг, омразен и любим
Призракът в твоя земен свят
Появяваш се цял, ала изчезваш в дим
Най-сивият от всеки цвят.

Пророчица съм аз
И ще сме в гибел двамина
В мрак иде нашия светлинен час
Ще разкъсаме с очи поредната година".

Тя замлъква
И умират стотици гласове.
Лъчът от мене се измъква
А душата някой тихичко дере.

[HexGirl]

"Аз съм пак – рижа благодат
Теб заклех се да предпазвам"

Хората са произлезли от маимуните , а рижите хора от котките

[ScionOfStorm]

това откъде си го чула ^^

звучи супер интересно, макар и да не е истина.

[LizZz]

Дълбоко и чувствено... Не го схванах от първия път особенно... Ще го прочета пак след малко.

[HexGirl]

това откъде си го чула ^^

звучи супер интересно, макар и да не е истина.

Не съм го чула а по скоро чела името на книгата не си спомням точно но утре на ще я потърся да видя как се казваше .
Просто тази книга ми е при сърце защото си имам мой собствен култ към рижавите коси Темата и беше за една жена отгледана в миналия век , за удължаване на продалжителноста на човешкия живот за вечното мото "Какво ще кажат хората" . Чесно казано книжката е доса вулгарно четиво но е и доста задалбочена
На истина съжелявам за името но не искам да го сгреша