Моята представа за добрия човек

Според мен днес е трудно да се говори за добрия човек.Днес не е лесно да се намери добър човек и верен приятел.Но все пак такива хора има и е много приятно да се контактува с тях.
Под добър човек аз разбирам най-вече този,който може да бъде верен прител.Защото,според мен,е необходимо да имаш някого,на когото можеш да се опрем и в радост,и в трудни моменти.Да изживееш радостите си с някого,а не сам.Да можеш да излееш мъката си пред негои този човек да съчувства,да те утеши.Но добрия човек,а още повече ако е и приятел,трябва не само да умее да се радва с другите и да им съчувства,но да споделя свойте преживявания с тях,и той да вярва в тях.
Съчувствие,утеха,вярност-това все думи,които би трябвало да са спътници,и то постоянни,на добрия човек.Човекът,наречен “добър”от хората,не трябва да злоупотребява с тяхното уважение към него.А той,от своя страна трябва да ги обгражда с любов и най-вече със своята доброта.В никакъв случай не трябва да ги подценява,да се държи надменно с тях.Добър човек наричаме този,които помага на хората в нужда.Та нали старите хора са казвали:”Приятел в нужда се познава”.И нима под такъв приятел не се крие един добър човек?
Трудно е да се намери добър човек.Трудно е.Но които търси-ще намери.Ще намери и този,които също е добър човек,които не само търси,но и дава доброта.




или



Дали човек е добър, когато е щастлив? Абсолютно и безспорно, или поне по-добър от обикновено. Този факт сам по себе си не значи кой знае колко или някой би казал „какво чак толкова” - но, повярвайте ми... грешите! Щастливия за момента човек прави света около себе си по- възприемчив към красотата, той я вижда и осъзнава и така някакси въздейства и на нас – представете си го като да вдъхнеш аромата на току що разцъфнало пролетно цвете, да го докоснеш, да се вгледаш в красивия полет на пеперуда, да поспреш и да се насладиш на краските на дъгата след топъл летен дъжд... та това е като да откриеш или да докоснеш духовната красота и хармония на щастливия човек. А какво би било да откриеш добротата чрез щастието? Простичко...събуждащ се и казваш „Здравей мое утре...”, усмихваш се широко и пожелаваш всекиму утрото да е добро също. Сам усещаш, че желаеш да дариш частица щастие на свеки, не знаеш точно как и каво да направиш, а го правиш – подаряваш надежда с усмивка на напълно непознат човек и той я усеща като подкрепа, спира се и си казва ...”колко мило” и незнайно как това го прави по-възприемчив, случило се е нещо добро, споделили са щастието си с нас.
Това е моята истина за истински щастливите хора, които някакси ни позволяват да се насладим за миг на положителните емоции и енергия, да видим малките красиви неща около нас, да се докоснем до добронамереносста им, да я почувстваме и това да ни подтикне да дарим и ние капчица радост някому сега.
А какво става с истински добрите хора? Много ли са те, има ли ги около нас, разпознаваме ли добротата? Понякога те са мълчаливи, почти незабележими – тежестта на проблемите (които всеки има) е видима по лицата им, но точно тези хора – по природа добрите са благородни. Може би точно те няма да те накарат да се смееш от радост и безгрижие, да се отърсиш от наболели за момента проблеми, но ще успеят да ти вдъхнат надежда, че в живота има и добро и лошо, вървят ръка за ръка и ако днес ти е зле и нещо не върви, то утре самият ти ще се учудиш е различно, може би по-добре.
Сещам се за един разказ....Пекар изживявал лош период в живота си, бизнеса не вървял, затъвал човека, търсел спасение от банките да закрепи работата си, с която изхранвал семейството си, но те спрели да му помагат, загубил човека надежда за оправия, но рещил да отиде отново, ей така за последен опит, сигурен, че ще удари на камък. Казал си....”това е, свърши се...ако и тук не ми помогнат, свършвам с живота си, безсмислен е”. Навел тъжно и отчаяно глава ...но пред банката стоял човек ...просяк в инвалидна количка, видял хлебаря и казал усмихнат „Здравей приятелю! Как си днес? Имаш ли да споделиш един долар с мен?” Тогава пекаря осъзнал, че ако животът свършва за него ...то той е просто без обувки, а човекът в количката е без крака, жив е ...дори нещо повече, подарява му надежда.
Да си истински добър означава да си благороден, не винаги ще си щастлив, не винаги животът ще е справедлив, но ще си горд че си човек.