Добър вечер на всички!Предполагам,че за много хора това ще е поредната безсмислена тема на депресирана лигла.Който тръгва с такава нагласа,просто да не чете нататък Така,започвам с историята си...Преди 6 месеца приключих най-сериозната си връзка,която ме промени изцъло и ме науче на търпение,обич и доверие,но нали всеки прави грешки,така и младежът от нашата връзка направи огромна такава,с която ме нарани много дълбоко.Обсъдихме случилото се и решихме,че е по-добре да не сме заедно и без това има много пречки за развитието на нашата връзка,колкото и да не го показвах,аз бях тотално съсипана,просто всичко загуби смисъл.Срещах се с много хора,но в тях търсех онзи човек от предната ми връзка,не успях да открия втори такъв....Продължих си живота сграбчена от динамиката на живота,училището,приятелит е,стараех се да мисля колкото се може по-малко за момчето,което ме разби сърцето.С огромни усилия, постигах минимален ефект....Преди около месец получавах странни обаждания от младежа,интересуваше се какво се случва около менлНяколко дни по-късно ме зададе въпроса,дали бих желала да сме отново заедно.О Боже,чакам този момент от половин година(Зарадвах се изключително много,но не реагирах,след секунди отговорих,че ще си помисля....Реших да му направя нещо като тест,с който обаче той не успя да се справи и ми показа,че не държи на мен толково,колкото казва...Е,постоянно си затварям очите.Знам какъв е,знам,че няма да се промени,но....Постоянно е в мислите ми,първата ми мисъл сутрин и последната-вечер.Какво ли не направих да го забравя.Не съм го веждала от 6 месеца,в 3 от който въобще не се бяхме чували....Някакви съвети?