Не знам как да кажа на наще че искам да живея с него

[bub1to]

Та сега не може да се каже че имам проблем просто искам да чуя съвет. Значи с приятелят ми сме заедно от 3 години и наистина през това време сме били постоянно заедно и мога да кажа че сме адски близки.Решили сме да се преместим да живеем заедно. Проблемът не е финансов нито пък че не сме сигурни дали наистина го искаме но просто се притеснявам как ще кажа на родителите си .... Много често разчитат на мен а пък и баща ми е тираджия и се притеснявам от това как ще реафират. Разбирасе познават момчето и го харесват както казах вече не сме заедно от скоро а и имаме сериозна и стабилна връзка ..... Наистина аз смятам че съм готова за това но се притеснявам от мнението на родителите ми ......а й колкото да е ми е мъничко притеснено. Та сега дайте съвет мнение какво да направя?

Moderated by slun4ice
т.7 от правилника

[roadrunner]

Щом не сте заедно от скоро,значи и родителите би трябвало да го познават..Сигурна съм,че ако харесват момчето и то е свястно,няма да имат нищо против.Това е голяма крачка в живота на един млад човек-да се отдели от семейството си,с което е живял цял живот.Предполагам,че ако си навършила 18 няма да ти правят проблеми,но ако си по-малка може и да си наложат мнението

[soul1199]

na kolko si?spored men,6om go poznavat roditelite ti,ne bi trqbvalo da ima nqkakuv problem

[angelcheeee_93]

Щом си се решила към такава крачка навярно имаш 18 години.
НЕ се притеснявай да говориш с тях за това.На всеки му идва времето рано или късно.МОже би ще им стане мъчно,че щерка им ще се откъсне от бащиното огнищо,но просто такъв е живота!

[kypo]

все повече се убеждавам че днешната младеж няма никакви мечти... за какво ще си съсипеш живота като ще живееш с някой, тва ще направи връзката ви супер битова и дребнава. ще се провали всичко и ще загубиш ценни години от живота си прекарани с човек който ще откриеш че не е за теб. а не дай си боже и да се ожениш на тия години и да пропилееш младостта си по най-глупавия начин - забита с един човек! сега света е твой, има толкова възможности, толкова живот пред теб... но ти си решаваш

поне аз така си мисля, след като се осъзнах след една много сериозна врзка и много разбити на пух и прах мечти, обещания и планове. точно като теб мислих за съжаление, но сега ми дойде акъла

[bub1to]

Да естествено че родителите ми го познават. Просто незнам как точно да им обясня че ще ги напусна.... някак ми се струва странно. Куро..... незнам какво да ти кажа ..... защо смяташ че едва ли не така ще проваля живота си ? Не сме заедно от вчера че да е прибързано решение. Плюс това аз си имам амбиций и изобщо за брак не може да се говори докато не завърша изцяло образованието ми и той много добре знае това а и дори той иска същото.

[angelcheeee_93]

все повече се убеждавам че днешната младеж няма никакви мечти... за какво ще си съсипеш живота като ще живееш с някой, тва ще направи връзката ви супер битова и дребнава. ще се провали всичко и ще загубиш ценни години от живота си прекарани с човек който ще откриеш че не е за теб. а не дай си боже и да се ожениш на тия години и да пропилееш младостта си по най-глупавия начин - забита с един човек! сега света е твой, има толкова възможности, толкова живот пред теб... но ти си решаваш

поне аз така си мисля, след като се осъзнах след една много сериозна врзка и много разбити на пух и прах мечти, обещания и планове. точно като теб мислих за съжаление, но сега ми дойде акъла

защо да си проваля живота? да не би това да бъдеш винаги с любимия е провал? пък и щом са заедно могат да постигнат всичко,защото най-важното е да има разбирателство и любов между тях.Тя какво губи,двамата могат да си учат,да бъдат щастливи и самостоятелни.Да няма цял живот родителите им да отговарят за тях.И все пак тя вече е решила,че иска да живее с момчето.Авторката не пита дали да живее с него или не.Тя иска съвет как да обясни това на родителите си

[LiL_MeoW]

ако ваще са толерантни не виждам проблем, но не забравяй че никога не познаваш някой докато не почнеш да живееш с него. Хубавото е че мама и тати са си мама и тати и винаги ще те приемат обратно, така че пробвай може и да се получи нещо хубаво. Успех

[angelcheeee_93]

ДА^ мн мн правилно е това,че докато не заживееш с даден човек,то ти не го познаваш.Тъй,че опитай! и не изпускай тази възможност

[kypo]

bubito разбирам те много добре, и аз бях лудо влюбен, и ние не бяхме отскоро заедно, и ние имахме планове да живеем заедно, да се оженим, да си имаме кученце... но хората се променят... и тя се промени и разби всичко на хиляди парченца. много страдах, защото имах големи очаквания, големи мечти и залагах много на нея, вярвах и на всяка дума. ако бях по-сдържан и всичко беше безгрижно, както би трябвало да бъде по принцип при хората на по 20 години никога нямаше да страдам така. от опит ти казвам че не си струва според мен да се прави таква крачка на тези години, когато хората казват едно, но дълбоко в сърцето си искат да живеят още, искат да опитат нови неща и накрая нещата не провървяват
но не мога да кажа какво ще е при вас, ако си готова да поемеш риска с този човек, ще е страхотно ако успеете и всичко бъде страхотно до края на дните ви, но помисли какво ще си причиниш ако не се получи?
не вярвам да си на 30 и да си стабилна като човек, характер, положение. приятеля ти също сигурно. те хората едно мислят, друго казват и съвсем трето се получава. поне за моите 22 години съм стигнал до този извод. всичко много хубаво не е на хубаво, но нищо не се знае де, може вие да сте едно изключение и да сте много щастливи! все пак ти единствена можеш да вземеш решение, направи както мислиш че е най-добре за теб, но не жертвай своето щастие заради друг човек, защото човек си е най-важен за себе си, ако се пренебрегнеш заради някой друг нищо няма да излезе 100%

едит: аа сори верно че пита малко по-различно нещо, но не ми се сърдете - малко философ си падам...

[bub1to]

Куро благодаря за съвета. Напротив даже ми помагаш до някаква степен защото все пак си ме е страх и доста притеснено защото е голяма крачка и определено не искам да се получи така че да трябва един от двамата да се изнася след известно време. И наистина понякога се замислям дали е правилно но го искам от все сърце а знам че и той го иска. Плюс това правим много неща заедно и винаги се опитваме да не губим един вид себе си а в същото време да се отдаваме един на друг но като не живеем заедно понякога ни е много трудно например когато съм затрупана с изпити а й и на работа трябва да отида и като се прибера вкъщи искам ужасно много просто да го прегърна а него го няма..... и се налага да не можем да си почиваме достатъчно за да можем да се видим. За това и мисля че да заживеем заедно ще ни улесни а и ще сме щастливи но съм малка /млада както искаш го наречи и разбирасе ме е страх. Защото незнам какво ще бъде дори незнам неговите родители как ще го приемат . Зная че ме харесват но майка му е старомодна и много държи на това " Да се грижиш за сина ми ".

[valdesbg]

Куро - да опита бе. Ако я зареже, или ако тя го зареже - малко в депресийка, после купончета разходки и следващия. На мен така ми разбиха целия свят на пух и прах след доста дълго време. Изправих се с гордо вдигната глава, изтупах се, подминах я с усмивка и продължавам напред.

Авторката - директно им го кажи. Т.е. без недомлъвки и заобикалки. Нещо от рода" С него се обичаме, зедно сме от доста време, вярваме си, подкрепяме се. Помислили сме за финансовата страна, имаме план как да се справим с проблеми които може да възникнат. бла бла бла" Вържи няколко такива неща и родителите ти ще са спокойни и ще го преживеят по леко. Даже може да им го кажете заедно.

[Darkkiss]

първата ви сериозна връзка
и почвате да се превъзнасяте
я стъпи на земята

[bub1to]

първата ви сериозна връзка
и почвате да се превъзнасяте
я стъпи на земята

Май не те разбрах много много .... защо смяташ че летя в облаците едва ли не ? И какво общо има това длаи е първата сериозна връзка или петата?

[stealthyGirl]

Че те няма ли да разберат?

[Naughty_]

На години сте с приятеля ти ?
Ами започваш да говориш...страх, не страх...няма начин.
Аз с наще съм така..премислям по няколко пъти нещо важно,което трябва да им кажа..и докато се усетя аз вече го казвам на глас, а започна ли да го говоря знам че няма връщане и довършвам започнатото.Не се притеснявай ще успееш, не е нищо страшно.Само че бащите на момичетата са доста ревниви...да бъдеш подготвена ако започне да те разубеждава :P

[aaasdfghjklll]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

[lLady_MooN_RaiN]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

Не съм съгласна с теб. Аз съм студентка и живея с приятеля си от близо 5 месеца и забавления не ми липсват. Когато се прибера, заедно ходим до магазина, готвим, после вечеряме, гледаме някой филм, ядем пуканки...След това си лягаме и си разказваме в леглото кой как е прекарал деня си и си говорим и за други работи....
Много харесвам колегите си, те са страхотни хора и обичам да си пия кафето с тях между лекциите, да се мотаем някъде заедно и т.н Но вярвай ми, когато свършат лекциите единственото, което искам е да се прибера у дома при 'мъжа'. А ако някога поискам да изляза някъде само с колегите, знам, че той няма да ми направи проблем, и ще ме разбере!

[AFT]

Ако още ходите на училище, съм силно против, ако ще от 10 години да сте заедно. o_O Няма ли да кажеш на колко сте години някой ден все пак, няколко пъти зададоха тоя въпрос вече.

[Mr_Crowley]

Мамо, Тате, от утре ще живея с Пешо (Гошо, Иван, Стамат и т.н.)

[ImmortalForever]

Не четох другите мнение.Извини ме, ако се повтарям.На колко сте?

[bub1to]

Еми аз съм на 18 той на 22. И двамата работим но той не учи а тази година завършвам и смятам да продулжа образованието ми по точно е ясно. И смятахме лятото да живеем заедно.

[lLady_MooN_RaiN]

Но сигурно и двамата сте от София? Ние с приетеля ми не сме и когато станах студентка миналата година, просто се преместих в София и тъй като и той е студент тук сега живеем на квартира. Малко трудно ми беше да обясня на нашите колко е важно да живеем двамата заедно, въпреки, че аз имах общежитие, а той дотогава си живееше с брат си...

[krem4et0]

Казвате им и двамата. нека той да дойде като мъж и да обясни ситуацията и да те защити. Далеч над 18 съм и имам по-дълга връзка, но знам, че ще реагират остро(баща ми). Въпреки, че от доста време ги подготвям, знам че ще има много крясъци, викане, заплахи....Хем обожават приятеля ми и знаят, че е стабилен човек. Да, трудно ще им бъде да се отделиш от тях. Постоянно ще те мислят. Съветвам те да завършиш образованието си, да си намериш добра работа и тогава да мислиш за такива неща. Битовизмите могат да съсипят връзката ви още на 3-тия ден, ако някой от вас не се е реализирал и стои в къщи и върти домакинството.
Не ме разбирай погрешно: 3 години не са малко. Долу-горе около това време и при мен изникнаха и при мен тези желания и усещания. За жалост има и финансова страна на живота при нас. Просто смятам, че докато имате още да учите, ако не сте се реализирали на стабилна и постоянна работа, ви е още рано.

Да допълня някои неща. Към момичето на квартира с приятеля си. Заедно сте от 5 месеца(на квартира), а ти имаш да учиш 5 години още. Не се засягай, но ще ти кажа нещо. Втори и трети курс излизах много повече, отколкото първи. Четвърти курс се съдрахме да ходим по купони, дискотеки, събирания, защото ни беше за последно заедно. Ако тогава бях с него, едва ли щеше да е така. Не, защото той няма да ме пуска, а защото няма да ми е удобно да го зарязвам през вечер и да ходя да играя карти по женски да си правим домашни партита, да отидем на клуб....не върви просто. Ако си близка с някои колеги сега, след 2-3 години ще си по-близка с тях. И тогава какво ще стане? И аз обичам да съм с гаджето си, но искам живот, разнообразие, излизания с други хора. доволна съм, че по време на студентските години не съм живяла с него, защото съм си ходела където искам без отчет. Ти поне трябва да му се обадиш. Аз само му казвам-утре ще се видм в 8 и до там.....Да видим след година така ли ще мислиш?

Авторката, ако заживеете заедно ПРЕДИ да си станала студентка, така и няма да станеш. 95% поне не близките 3-4 години.

[lLady_MooN_RaiN]

Казвате им и двамата. нека той да дойде като мъж и да обясни ситуацията и да те защити. Далеч над 18 съм и имам по-дълга връзка, но знам, че ще реагират остро(баща ми). Въпреки, че от доста време ги подготвям, знам че ще има много крясъци, викане, заплахи....Хем обожават приятеля ми и знаят, че е стабилен човек. Да, трудно ще им бъде да се отделиш от тях. Постоянно ще те мислят. Съветвам те да завършиш образованието си, да си намериш добра работа и тогава да мислиш за такива неща. Битовизмите могат да съсипят връзката ви още на 3-тия ден, ако някой от вас не се е реализирал и стои в къщи и върти домакинството.
Не ме разбирай погрешно: 3 години не са малко. Долу-горе около това време и при мен изникнаха и при мен тези желания и усещания. За жалост има и финансова страна на живота при нас. Просто смятам, че докато имате още да учите, ако не сте се реализирали на стабилна и постоянна работа, ви е още рано.

Да допълня някои неща. Към момичето на квартира с приятеля си. Заедно сте от 5 месеца(на квартира), а ти имаш да учиш 5 години още. Не се засягай, но ще ти кажа нещо. Втори и трети курс излизах много повече, отколкото първи. Четвърти курс се съдрахме да ходим по купони, дискотеки, събирания, защото ни беше за последно заедно. Ако тогава бях с него, едва ли щеше да е така. Не, защото той няма да ме пуска, а защото няма да ми е удобно да го зарязвам през вечер и да ходя да играя карти по женски да си правим домашни партита, да отидем на клуб....не върви просто. Ако си близка с някои колеги сега, след 2-3 години ще си по-близка с тях. И тогава какво ще стане? И аз обичам да съм с гаджето си, но искам живот, разнообразие, излизания с други хора. доволна съм, че по време на студентските години не съм живяла с него, защото съм си ходела където искам без отчет. Ти поне трябва да му се обадиш. Аз само му казвам-утре ще се видм в 8 и до там.....Да видим след година така ли ще мислиш?

Авторката, ако заживеете заедно ПРЕДИ да си станала студентка, така и няма да станеш. 95% поне не близките 3-4 години.

Не се засягам, защото може и да излезеш права но ако аз си имам свой живот, той също си има свой. Ако аз ще отделям време на приятелите си - той също ще отделя време на своите. Сигурно някой път някой може да се засегне, да се почувства пренебрегнат или нещо такова, но това са все неща, които могат да станат причина за една караница, един скандал, но не са достатъчни, за да разрушат връзката ни. Другото нещо е, че ние сме много близки. Не само като гаджета, но и като приятели. Връзката ни не е само целувки, прегръдки и секс. Аз просто имам нужда да си поговоря точно с него, да се оплача точно на него, да се похваля точно на него, да споделя мислите си точно с него. Исках да кажа, че аз не съм кой знае колко много по купоните...Приятно ми е просто да прекарваме време заедно. А и още нещо. Това, че сега живеем заедно е нещо като опит, дали си подхождаме, дали наистина битовизма няма да разруши връзката ни, дали можем да отсяваме важните проблеми от тези, които не са от толкова голямо значение...
В заключвние ще кажа, че всяко нещо си има плюсове и минуси и преди да се захване с него, човек трябва да премисли нещата и да си направи равносметка. Със сигурност връзката ни не е безпробемна, но ние чакахме това съжителство 2 години, и засега (надявам се да е задълго, ако не завинаги) щастието ни от това, че една наша мечта се е сбъднала е по-голямо от ежеднивните проблеми, с които се сблъскваме и двамата...