Не знам как да кажа на наще че искам да живея с него

[vesSynkaa]

Еми 18 години не са малко .. Но зависи защото има родители , които са по-консервативни .. Но щом познават момчето и го харесват не мисля , че ще имат нещо против .. По-добре им го кажи направо , без да овърташ и кажи това , което каза и на нас ..

[krem4et0]

lLady_MooN_RaiN желая ти много щастие

Разбирам напълно какво искаш да ми кажеш за връзката ви. И аз я чувствам такава, но от време-на време ми се иска дискотека и купонче, а той не обича. Колегите ми ги няма. Сега работя с хора 20-тина години по-големи от мен (минимум) и няма с кого до излизам. С носталгия си спомням миналата година по това време кака си прекарвах. Обичам да съм с него и ако не го видя днес много ще ми е мъчно и ще ми липсва. Ще ми се да съчетавахме двете неща, но не може.
И аз искам да живя с моя любим, но не можем да си го позволим на този етап. Надявам се някой ден да стане. За друго на този етап не мечтая. Но това ми желание се породи след като завърших. И преди си исках, но не и по този начин.

И все пак ти си го направила СЛЕД като си влязла. Това е добре. В случая на авторката битовизмите биха я отвлекли от нещо много важно тези месеци-ученето за кандидат-студентски изпити.

Моят съвет към нея е поне да изчака да влезе в университет, а тогава да се изнася.

[chelsea]

мисля, че тая връзка няма да просъществува много дълго след като заживеете заедно. опитай, но според мен ще лееш слонски сълзи накрая.
а иначе сядате ти и ваште и го обсъдете сериозно. най-важното е да ги убедиш, че си зряла и отговорна (въпреки че малко се съмнявам) и че могат да ти имат доверие. и в никакъв случай не се карай с тях заради него, щото недай си Боже нещо да се прецака между вас, те ще са хората, които ще ти бършат сополите.
късмет!

[lLady_MooN_RaiN]

lLady_MooN_RaiN желая ти много щастие

Разбирам напълно какво искаш да ми кажеш за връзката ви. И аз я чувствам такава, но от време-на време ми се иска дискотека и купонче, а той не обича. Колегите ми ги няма. Сега работя с хора 20-тина години по-големи от мен (минимум) и няма с кого до излизам. С носталгия си спомням миналата година по това време кака си прекарвах. Обичам да съм с него и ако не го видя днес много ще ми е мъчно и ще ми липсва. Ще ми се да съчетавахме двете неща, но не може.
И аз искам да живя с моя любим, но не можем да си го позволим на този етап. Надявам се някой ден да стане. За друго на този етап не мечтая. Но това ми желание се породи след като завърших. И преди си исках, но не и по този начин.

И все пак ти си го направила СЛЕД като си влязла. Това е добре. В случая на авторката битовизмите биха я отвлекли от нещо много важно тези месеци-ученето за кандидат-студентски изпити.

Моят съвет към нея е поне да изчака да влезе в университет, а тогава да се изнася.

Благодаря, и аз ти желая много щастие
Ние нямаме кой знае колко стабилно финансово положение, но приятеля ми учи и работи, лятото мислим и двамата да поработим тук, в София, да спестим малко пари за следващата година. Общо взето трудно е, няма финансова сигурност, а не искаме да въвличаме родителите си, стараем се да не ни дават повече пари, отколкото биха ни давали, ако живеехме в общежитие. Опитваме се да не харчим много пари за второстепенни нужди. Дано се справяме нямам и в бъдеще.
И аз като теб мисля, че съжителството през лятото няма да е добра идея. Стресът от голямото учене е достатъчен, та защо трябва да има и още емоции покрай намирането на квартирата и започването на съжителството. А това също е стрес. На мен ми беше някак необичайно, защото довчера мама ми готвеше, мама переше, мама чистеше...А изведнъж аз трябва да се занимавам с тези иначе приятни занимания, които обаче в комбинация с лекциите понякога, признавам си бяха уморителни за мен. Опитвам се да въвличам приятеля ми по-малко в домакинството, защото той учи и работи, както вече споменах. Но трудностите не ме плашат сега. Знам, че какъвто и ден да имам, каквото и да ми се струпа на главата, вечерта ще се гушна до любимия човек, той ще ме целуне по челото и всички лоши мисли ще се изпарят от главата ми...

[krem4et0]

Аз искам да можем да се издържаме съвсем сами, без помощта на мама и тате. В моя град това с доходи под 700 лв за двамата няма как да стане, при положение че ще плащаме квартира. Има вариант, в който сестра ми ще замине да живее във Варна и ще живеем в другия ни апартамент, но той е хипотетичен и при всяко положение далечен.

[lLady_MooN_RaiN]

Всичко е трудно, когато нещата опират до пари. И ние към това се стремим - към пълна независимост от родители. Но засега, се получава само частично, което пак е нещо. А и моите родители някак си се чувстват задължени да ме изучат и чак тогава да ме оставят да се оправям сама. Но аз лично много искам и аз да работя, да видя как се изкарват пари и после как се харчат (сигурно доста по-трудно след като знаеш колко си се бъхтял за тях), но и на това ще му дойде времето, а засега моята цел в образованието...

[aaasdfghjklll]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

Не съм съгласна с теб. Аз съм студентка и живея с приятеля си от близо 5 месеца и забавления не ми липсват. Когато се прибера, заедно ходим до магазина, готвим, после вечеряме, гледаме някой филм, ядем пуканки...След това си лягаме и си разказваме в леглото кой как е прекарал деня си и си говорим и за други работи....
Много харесвам колегите си, те са страхотни хора и обичам да си пия кафето с тях между лекциите, да се мотаем някъде заедно и т.н Но вярвай ми, когато свършат лекциите единственото, което искам е да се прибера у дома при 'мъжа'. А ако някога поискам да изляза някъде само с колегите, знам, че той няма да ми направи проблем, и ще ме разбере!

Няколко неща ми направиха силно впечатление: пием си кафето м/у лекции и когато свърша лекции...за тебе колегите един вид са хора с които да ти минава времето докато си на училище, а след това всичко някак ти е обвързано с него и тях ги изключваш...в смисъл като си на лекции си с тях щото да не си сама един вид...
И аз имам колеги които живет с приятелите си, по точно колежки и други които си имат приятели, но не живея с тях...и все пак съм забелязала че тези които държат на приятелите си или на приятелките си съответно да не кажа никога, ама от началото на годината да са идвали 1 път най много като сме се събирали групата,а даже има 1-2 които въобще не са идвали ама иначе и те така си пият кафенцеот с нас като няма къде другаде да идат ако имаме дупка или друго...на мен ми изглежда адски тъпо това, нямам нищо против сериозните връзки ама според мен според възрастта и обстоятелствата и тнт трябва да има една степен на сериозност която не бива да се надвишава..не знам длаи разбираш какво искам да ти кажа...

[BaiToq]

Кураж,давай смело!
Освен ако не си на 15.

[lLady_MooN_RaiN]

Няколко неща ми направиха силно впечатление: пием си кафето м/у лекции и когато свърша лекции...за тебе колегите един вид са хора с които да ти минава времето докато си на училище, а след това всичко някак ти е обвързано с него и тях ги изключваш...в смисъл като си на лекции си с тях щото да не си сама един вид...
И аз имам колеги които живет с приятелите си, по точно колежки и други които си имат приятели, но не живея с тях...и все пак съм забелязала че тези които държат на приятелите си или на приятелките си съответно да не кажа никога, ама от началото на годината да са идвали 1 път най много като сме се събирали групата,а даже има 1-2 които въобще не са идвали ама иначе и те така си пият кафенцеот с нас като няма къде другаде да идат ако имаме дупка или друго...на мен ми изглежда адски тъпо това, нямам нищо против сериозните връзки ама според мен според възрастта и обстоятелствата и тнт трябва да има една степен на сериозност която не бива да се надвишава..не знам длаи разбираш какво искам да ти кажа...

Познавам се колегите си от 5 месеца. Няма как някой за толкова малко време да ми стане близък приятел. Лекциите ни този семестър бяха от 8 до 8 в буквалния смисъл, така, че смятам, че сме прекарали достатъчно време заедно, опитвайки се да се опознаем. Групата не сме се събирали никога досега. В събота и неделя, тъй като повечето не сме от София си ходим по градовете това нямам как да стане, а за делничните дни както казах, програмата ни е доста натоварена. Да, колегите ми засега са приятни хора, с които ми е хубаво да прекарвам времето си, докато съм в университета. Може би след време това няма да е така и ще се сближим и няма да сме просто колеги и познати, а ще можем да се наречем приятели, но на този етап така стоят нещата. И когато се прибера вкъщи към 9 гладна като вълк имам нужда само от любимия човек.

[krem4et0]

Какво следваш с тия дълги лекции? И аз съм била по 7-8 часа на лекции, но това е защото учех 2 специалности последните 2 години. Нормално си бяха от 7 до 1-2 или от 1-2 до 8-9 часа (с втората специалност и то малцина се писаха). На смени си бяхме.

Аз р.почувствах колегите си най-близки, когато той беше в казармата. Но иначе още от 2-рата седмица се събирахме заедно, излизахме и прочие.
На 1 моя колежка (и най-добрата ми приятелка сред тях) приятелят й беше с нея тук на квартира първата година. Тогава бяха гаджета от година и половина. Април месец тази година правят 7 години заедно.
Та той дойде да живее при нея. Работи тук, въртяха си домакинство и прочие цяла година. но тя си излизаше редовно без него (а той заради нея беше дошъл в Свищов). В края на краищата другата година тя беше на квартира с момичета. Каза, че не се чувствала свободна, че искала да усети тръпката от студентските години...
Както вече казах все още са заедно. Той ремонтира етаж от къщата си и скоро ще заживеят заедно. Според мен ще се оженят също скоро...
Въпреки, че моето мнение е че тя доста надхварли неговото ниво. Преди няколко месеца се видях и с двамата.....личи си кой е висшиста и кой - средниста.

[lLady_MooN_RaiN]

Ами просто аз сама си го направих това с лекциите. Избрах си много допълнителни дисциплини и ми беше трудничко този семестър. А и по принцип са ни направили така програмата, че има един свободен ден, но в другите е доста натоварена, всмисъл от сутрин до вечер, обикновено в 2-3 дупки по 1 или по 2 часа. И като прекарваме толкова много време с колегите, вечерта всички се разотиват, защото единственото, което искат е да си починат.

[Wrathchild]

kypo, съжалявам за случилото се с теб. Но нямаше така да мислиш, ако не се бе провалило всичко. Моите уважения, но няма лошо млад да откриеш половинката си.
Конкретно за мен, аз в тази си връзка имам от всичко - доза ревност, което за мен си е в реда на нещата, но без да ми се държи сметка за всяка минута, много искреност и не на последно място, шумни компании. Двамата заедно. Не рядко се събираме с общи приятели и познати и завършва с яли, пили и се веселили. Има още време пред нас, дай боже деца, но това са ми най-свободните и хубави години до момента.

[GossipGirl89]

Еми мацко, кво да ти кажа... Хубаво е, че искате да сте самостоятелни. Надявам се, че сте пълнолетни и двамата де... и... седнете и още веднъж много хубаво поговорете и обмислете нещата, защото това определено не е шега работа. Да заживееш с един човек си е съвсем сериозно нещо и не само от финансово страна ами и от страната на доверието и чувствата. Не знам как ви стоят нещата с връзката, но принципно годините не са от значение - може и 5 месеца да си с даден човек и да го опознаеш до такава степен, че все едно цял живот е бил до тебе... може и 5 години да си с него и накрая да се окаже, че изобщо не го познаваш... Аз също имах бая сериозна връзка и на няколко пъти бяхме обсъждали темата за съвместното съжителство и т.н. и не знам аз ли бях много наивна или какво...но му вярвах адски много на тоя човек, попивах всяка една негова дума и я взимах насериозно...и наистина имаше период, в който бях сигурна, че ние ще сме заедно вечно, че го познавам напълно и той е моята половинка в живота, но... за съжаление идва едно НО Нещата съвсем не бяха толкова розови. Дойде момент, в който, както куро казва, всичките ми мечти бяха разбити на пух и прах... Този човек, в когото аз се кълнях и бях сигурна, до такава степен се промени, че направи нещо, което никога не съм очаквала от него - предаде ме, нарани ме, смачка ми сърцето и чувствата... И така в един "прекрасен" ден аз осъзнах каква грешка щях да направя ако всичките тия неща, които ги бяхме говорили се бяха осъществили и колко повече щеше да ме боли... Ама да не те отчайвам с тая история Силно се надявам, че при вас нещата са много по-различни и сте взели правилното решение !!! Дано наистина сте един за друг и един ден не съжалявате за действията си
Колкото до родителите - щом го познават и харесват, ако са разбрани, не вярвам да има проблем. Говори си директно с тях, помоли ги да те изслушат, даже нека приятелят ти също бедъ до теб и двамата да им го кажете... Сигурна съм, че ще те разберат Успех !!!

[Tera]

Просто им кажете,че сте го обмислили,знаете защо го правите,сигурни сте,че искате да опитате....Предполагам,че ще ви разберат Щом го искате,го направете Успех

[vampirekiss]

Значи нищо не ти пречи да опитате,но поне за миг се замисли не е ли по-добро сегашното положение.Не зная дали си в университет вече,но ако още не си се замисли дали няма да ти е по-добре,ако не прибързваш и оставиш нещата така.Все пак още си на 18 си още млада и зелена пред теб е целия живот.Акщо сега живеете заедно няма съмнение,че връзката ви дълго ще се задълбочи и един вид ще си живеете като сериозна двойка и само брак ще ви липсва за да е точна картинката.А струва ли си всъщност толкова да барзаш?Всичко си е до мислене и разбирания пък и до хора.Помисли си добре как стоят нещата и вземи най-разумната решение.Успех!

[valdesbg]

Умирате да рипвате стари теми...

[vampirekiss]

Ба,гледа ти някой дали темата е стара или не.Важното е активност да се отчете.