Куро благодаря за съвета. Напротив даже ми помагаш до някаква степен защото все пак си ме е страх и доста притеснено защото е голяма крачка и определено не искам да се получи така че да трябва един от двамата да се изнася след известно време. И наистина понякога се замислям дали е правилно но го искам от все сърце а знам че и той го иска. Плюс това правим много неща заедно и винаги се опитваме да не губим един вид себе си а в същото време да се отдаваме един на друг но като не живеем заедно понякога ни е много трудно например когато съм затрупана с изпити а й и на работа трябва да отида и като се прибера вкъщи искам ужасно много просто да го прегърна а него го няма..... и се налага да не можем да си почиваме достатъчно за да можем да се видим. За това и мисля че да заживеем заедно ще ни улесни а и ще сме щастливи но съм малка /млада както искаш го наречи и разбирасе ме е страх. Защото незнам какво ще бъде дори незнам неговите родители как ще го приемат . Зная че ме харесват но майка му е старомодна и много държи на това " Да се грижиш за сина ми ".