Цитирай Първоначално написано от krem4et0
Казвате им и двамата. нека той да дойде като мъж и да обясни ситуацията и да те защити. Далеч над 18 съм и имам по-дълга връзка, но знам, че ще реагират остро(баща ми). Въпреки, че от доста време ги подготвям, знам че ще има много крясъци, викане, заплахи....Хем обожават приятеля ми и знаят, че е стабилен човек. Да, трудно ще им бъде да се отделиш от тях. Постоянно ще те мислят. Съветвам те да завършиш образованието си, да си намериш добра работа и тогава да мислиш за такива неща. Битовизмите могат да съсипят връзката ви още на 3-тия ден, ако някой от вас не се е реализирал и стои в къщи и върти домакинството.
Не ме разбирай погрешно: 3 години не са малко. Долу-горе около това време и при мен изникнаха и при мен тези желания и усещания. За жалост има и финансова страна на живота при нас. Просто смятам, че докато имате още да учите, ако не сте се реализирали на стабилна и постоянна работа, ви е още рано.

Да допълня някои неща. Към момичето на квартира с приятеля си. Заедно сте от 5 месеца(на квартира), а ти имаш да учиш 5 години още. Не се засягай, но ще ти кажа нещо. Втори и трети курс излизах много повече, отколкото първи. Четвърти курс се съдрахме да ходим по купони, дискотеки, събирания, защото ни беше за последно заедно. Ако тогава бях с него, едва ли щеше да е така. Не, защото той няма да ме пуска, а защото няма да ми е удобно да го зарязвам през вечер и да ходя да играя карти по женски да си правим домашни партита, да отидем на клуб....не върви просто. Ако си близка с някои колеги сега, след 2-3 години ще си по-близка с тях. И тогава какво ще стане? И аз обичам да съм с гаджето си, но искам живот, разнообразие, излизания с други хора. доволна съм, че по време на студентските години не съм живяла с него, защото съм си ходела където искам без отчет. Ти поне трябва да му се обадиш. Аз само му казвам-утре ще се видм в 8 и до там.....Да видим след година така ли ще мислиш?

Авторката, ако заживеете заедно ПРЕДИ да си станала студентка, така и няма да станеш. 95% поне не близките 3-4 години.

Не се засягам, защото може и да излезеш права но ако аз си имам свой живот, той също си има свой. Ако аз ще отделям време на приятелите си - той също ще отделя време на своите. Сигурно някой път някой може да се засегне, да се почувства пренебрегнат или нещо такова, но това са все неща, които могат да станат причина за една караница, един скандал, но не са достатъчни, за да разрушат връзката ни. Другото нещо е, че ние сме много близки. Не само като гаджета, но и като приятели. Връзката ни не е само целувки, прегръдки и секс. Аз просто имам нужда да си поговоря точно с него, да се оплача точно на него, да се похваля точно на него, да споделя мислите си точно с него. Исках да кажа, че аз не съм кой знае колко много по купоните...Приятно ми е просто да прекарваме време заедно. А и още нещо. Това, че сега живеем заедно е нещо като опит, дали си подхождаме, дали наистина битовизма няма да разруши връзката ни, дали можем да отсяваме важните проблеми от тези, които не са от толкова голямо значение...
В заключвние ще кажа, че всяко нещо си има плюсове и минуси и преди да се захване с него, човек трябва да премисли нещата и да си направи равносметка. Със сигурност връзката ни не е безпробемна, но ние чакахме това съжителство 2 години, и засега (надявам се да е задълго, ако не завинаги) щастието ни от това, че една наша мечта се е сбъднала е по-голямо от ежеднивните проблеми, с които се сблъскваме и двамата...