Цитирай Първоначално написано от aaasdfghjklll
Няколко неща ми направиха силно впечатление: пием си кафето м/у лекции и когато свърша лекции...за тебе колегите един вид са хора с които да ти минава времето докато си на училище, а след това всичко някак ти е обвързано с него и тях ги изключваш...в смисъл като си на лекции си с тях щото да не си сама един вид...
И аз имам колеги които живет с приятелите си, по точно колежки и други които си имат приятели, но не живея с тях...и все пак съм забелязала че тези които държат на приятелите си или на приятелките си съответно да не кажа никога, ама от началото на годината да са идвали 1 път най много като сме се събирали групата,а даже има 1-2 които въобще не са идвали ама иначе и те така си пият кафенцеот с нас като няма къде другаде да идат ако имаме дупка или друго...на мен ми изглежда адски тъпо това, нямам нищо против сериозните връзки ама според мен според възрастта и обстоятелствата и тнт трябва да има една степен на сериозност която не бива да се надвишава..не знам длаи разбираш какво искам да ти кажа...

Познавам се колегите си от 5 месеца. Няма как някой за толкова малко време да ми стане близък приятел. Лекциите ни този семестър бяха от 8 до 8 в буквалния смисъл, така, че смятам, че сме прекарали достатъчно време заедно, опитвайки се да се опознаем. Групата не сме се събирали никога досега. В събота и неделя, тъй като повечето не сме от София си ходим по градовете това нямам как да стане, а за делничните дни както казах, програмата ни е доста натоварена. Да, колегите ми засега са приятни хора, с които ми е хубаво да прекарвам времето си, докато съм в университета. Може би след време това няма да е така и ще се сближим и няма да сме просто колеги и познати, а ще можем да се наречем приятели, но на този етап така стоят нещата. И когато се прибера вкъщи към 9 гладна като вълк имам нужда само от любимия човек.