Еми мацко, кво да ти кажа... Хубаво е, че искате да сте самостоятелни. Надявам се, че сте пълнолетни и двамата де... и... седнете и още веднъж много хубаво поговорете и обмислете нещата, защото това определено не е шега работа. Да заживееш с един човек си е съвсем сериозно нещо и не само от финансово страна ами и от страната на доверието и чувствата. Не знам как ви стоят нещата с връзката, но принципно годините не са от значение - може и 5 месеца да си с даден човек и да го опознаеш до такава степен, че все едно цял живот е бил до тебе... може и 5 години да си с него и накрая да се окаже, че изобщо не го познаваш... Аз също имах бая сериозна връзка и на няколко пъти бяхме обсъждали темата за съвместното съжителство и т.н. и не знам аз ли бях много наивна или какво...но му вярвах адски много на тоя човек, попивах всяка една негова дума и я взимах насериозно...и наистина имаше период, в който бях сигурна, че ние ще сме заедно вечно, че го познавам напълно и той е моята половинка в живота, но... за съжаление идва едно НО Нещата съвсем не бяха толкова розови. Дойде момент, в който, както куро казва, всичките ми мечти бяха разбити на пух и прах... Този човек, в когото аз се кълнях и бях сигурна, до такава степен се промени, че направи нещо, което никога не съм очаквала от него - предаде ме, нарани ме, смачка ми сърцето и чувствата... И така в един "прекрасен" ден аз осъзнах каква грешка щях да направя ако всичките тия неща, които ги бяхме говорили се бяха осъществили и колко повече щеше да ме боли... Ама да не те отчайвам с тая история Силно се надявам, че при вас нещата са много по-различни и сте взели правилното решение !!! Дано наистина сте един за друг и един ден не съжалявате за действията си
Колкото до родителите - щом го познават и харесват, ако са разбрани, не вярвам да има проблем. Говори си директно с тях, помоли ги да те изслушат, даже нека приятелят ти също бедъ до теб и двамата да им го кажете... Сигурна съм, че ще те разберат Успех !!!