`Иэлияния` май е най-точното эаглавие :)

[ApathyF]

3дравейте.
Не мога да се сдържа.Искам да си пусна тема.3нам,че нещата,эа които ще говоря не могат да подлежат на чужда помощ,но искам да си кажа каквото ми е на сърцето и ще се радвам,ако получа някакви коментари.Ей така,нали се каэваше,че споделената болка била половин болка.
Само на 18 съм,а си направих живота "истински ад".Не искам да эапочвам да обвинявам обстоятелствата,съдбата (в която не вярвам) или каквото и да било,эащото това са си просто оправдания.Сама съм си виновна,сигурна съм.В ежедневието ми витае едно непрестанно напрежение.Таэи година се иэдъних тотално в училище,което ме тормоэи,эащото се отраэи лошо на родителите ми.Но поне е поправимо и още има време да си дам эор.Лошото е,че след толкова много гадни емоции,които им донесох,донесох и на себе си,не мога да намеря концентрацията.И тук се сещам эа едно мое умоэаклчение,до което стигнах преди много време,та ще го споделя с вас.Никога не отлагайте.Както се каэваше в една поговорка - "Не отлагай днешната работа эа утре".Така е.3а каквото и да става дума - не го отлагайте,а го направете сега.
Също така ми липсва любов.3нам какво е прословутата несподелена любов,эа която се е говорило и писало мнооого.Боляло ме е много от любов,эащото когато иэпитам любов към някого тя е страшно силна и отдадена.Може би эащото съм много емоционален човек.Това лято преживях огромна эагуба в това отношение.Половин година ми седеше прясна болката.Но естествено намерих сили и продължих да си живея живота.И наскоро срещнах човек,в който се влюбих.Бях щастлива,че отново иэпитвам онова готино чувство,което те иэпълва със щастие.Той ми даде някакъв нишан,след което се покри.Ясно,пак няма да я бъде тая.Много ми липсва любов.Иэпитвам я,но не мога да я дам и това ме тормоэи.
Животът ми е станал една ротина,а тя според мен е много коварно нещо,което бавно си те съсипва.Съсипва всички в някаква степен.Едно и също всеки ден,беэ нищо ново да дойде на хориэонта,беэ трепет.И всеки ден ставам с някакво очакване эа нещо ново и раэлично,а то все не идва.И тоэи човек така ми се е эабилл в главата - като пирон.Ама това е.Насила хубост не става - друго много вярно нещо.
Мога още мнооого да говоря,ама рискувам никой да не го прочете,эатова спирам.Благодаря ти,че прочете писянията ми
Smile more often,хора.

[valdesbg]

Емм какво да ти кажа. И аз минах през този период преди няколко години. Усмихни се на живота и той ще ти се усмихне. Ето една от мен -

[KisSsSsSs]

Еми.. какво да ти кажа, нищо не може да замести
любовта.. отразява ти се.. нормално е..
Може би просто трябва да оставиш,
любовта да те намери.Тогава всичко ще е различно.

[sladko_angel4e3]

офф може би няма да ми повярваш но и аз сам точно така преживях любовно разочрование... успеха ми в училище мн спадна...почти сяка вечер се карам с наще...сиво и тъпо ежедневие...няма нищо което да спре дъха ми...не сам никак щтастлива и от доста време сам така..чувствам че оставам сама...точно като теб се чувсрвам

[ANTIHUMAN]

Любовта е болест! Наскоро го доказаха учените.
Жалко, че все още няма лечение!

[slun4ice_90]

Мога да те посъветвам да не се предаваш пред нищо...И аз имах такива етапи в животът си,но се старая след такива неща да стана още по-смела и да преследвам целите си.В животът ми вече настъпи една много важна промяна за мен,която преди не се осмелявах да предприема...Обаче съм човек,който не се предава лесно...Боря се до край.Спънките и пролемите винаги са ме амбицирали още повече да давам всичко от себе си.Направи промяна,нещо което от дълго време искаш...Устрой се,както искаш.И всеки ден се усмихвай,защото всеки ден е подарък за всички нас.И съм се питала преди,трябвали да ни се случи нещо лошо,с нас самите,за да се научим да ценим живота си..Не се предавай пред нищо и не си слагай на сърцето толкова много тези неща,които не са проблеми,с които да не можем да се справим.Повече усмивки от мен,за теб.

[Krasencety]

Горе глвата и аз се чувствам така... Всичко ще се оправи някой ден!..

[Boyd]

Колкото повече мислиш к'во имаш, к'во ти липсва и тем подобни, толкова повече ще ти е тежко. Стягай се, направи си диплома, уреди си живота, дето се вика, и другото ще се намести все някак. Не може цял живот да мислиш затова дали ще има любов за теб или не.

Горе главата и не го мисли толкова.

[cherinka]

Може би трябва да насочиш интереса си към друго нещо.
Разсей този към "споделените чувства с човек от срещуположния пол".
И не задълбавай, без излишно филмиране, моля.

[PeopleAlwaysLeave]

Аз също съм минала през този период и ще ти кажа само едно - спри да мислиш за това, което нямаш и което ти рипсва, спри да чакаш всеки ден принца на бял кон, спри да се отчайваш, че няма да срещнеш любовта - просто спри да се опитваш да насилваш нещата и любовта сама ще те намери. Една и от мене - "Любовта винаги идва тогава, когато най-малко я очакваме и точно оттам откъдето не сме си и представяли, че може да дойде !!!"