Затихнали лъчи

"...машиара?"

Тя говори
И косата й мете
Нощта в нейното сияние
В сиянието на поглед тъжен.
Преди беше тя дете
Спомням си, мъничко създание
Да я спася бях аз, бях длъжен.

„Пророчица съм аз
Как кучета ще дойдат
И нас ще разкъсат казвам.
Най-любимият ти глас
Аз съм пак – рижа благодат
Теб заклех се да предпазвам.

Ти си аз и аз съм ти
Едно обвито в мраколъча тяло
Ти си огъня, аз твоите искри
Луната съм всред слънцето изгряло.

Магията съм във кълбото
Което в ръце не ще държиш
Облакът красив горе въ' небото
Монетата, що не ще платиш.

Ти - брат и враг, омразен и любим
Призракът в твоя земен свят
Появяваш се цял, ала изчезваш в дим
Най-сивият от всеки цвят.

Пророчица съм аз
И ще сме в гибел двамина
В мрак иде нашия светлинен час
Ще разкъсаме с очи поредната година".

Тя замлъква
И умират стотици гласове.
Лъчът от мене се измъква
А душата някой тихичко дере.